— А как са разбрали за това? — попита Евлуела, но Хормон се престори, че не е чул.
Видяхме и редица ядрени пилони, построени в началото на Третия Цикъл, за да изтеглят енергия от земното ядро. Те сега не функционираха, а стояха и ръждясваха. Видяхме разбития скелет на машината за времето от Втория Цикъл: могъща колона, двадесетина пъти по-висока от човешки ръст. Видяхме и хълма, върху който се издигаха беломраморните развалини на Рам от Първия Цикъл, приличащи на дантела от скреж върху стъкло. Когато влязохме във вътрешната част на града, ние минахме покрай батареите на отбранителните съоръжения, готови всеки момент да стоварят върху врага цялата мощ на Волята. Видяхме пазара, на който гости от звездите купуваха от селяните старинни предмети. Хормон моментално се вряза в тълпата и купи нещо. Наминахме и към местната чаршия, където пристигналите отдалеч можеха да намерят всичко, каквото си пожелаят, от квазиживот до разбит лед. Ние обядвахме в малко ресторантче на брега на Тивър, където без особени церемонил ни обслужваха мутанти; по настояване на Хормон ядохме за обяд някаква тестообразна горчива маса върху чиния.
След това вървяхме през покрита аркада, край островчета от хора, заобиколили Амбулантните Търговци, които предлагаха стоки от звездите, скъпи дреболии от Анфрика и безвкусни изделия на тукашните Производители. Като излязохме оттам, попаднахме на малък площад, на който се издигаше фонтан във формата на кораб, а долу се виждаха разбити и разместени каменни стъпала, водещи към планини от чакъл, обрасли с плевели. Хормон кимна и ние бързо пресякохме площада и излязохме при един великолепен дворец, който беше задушил под себе си един хълм, обрасъл с гъста зеленина.
— Казват, че това е центърът на света — каза Хормон. — В Йорсалем също може да се намери място, което претендира за това право. А това тук е отбелязано на глобуса.
— Как така светът може да има един център — попита Евлуела, — ако той е кръгъл?
Хормон се засмя. Влязохме вътре. Вътре, в зимен мрак, се възвисяваше колосален блестящ глобус, залян отвътре с ярка светлина.
— Ето го вашият свят — произнесе Хормон с величествен жест.
— Ох! — въздъхна Евлуела. — Всичко! Тук е всичко, всичко има!
Глобусът беше образец на истинско майсторство. Той показваше не само очертанията, но и релефа; моретата му изглеждаха дълбоки басейни; пустините му бяха толкова естествени, че в гърлата ни се впиваха острите нокътчета на жаждата; градовете му кипяха от суета и живот. Разгледах континентите: Ейропа, Анфрика, Айза, Стралия. Видях и просторите на Земния Океан. Проследих с поглед златистата верига на Земния Мост, който пресякох съвсем наскоро с толкова труд. Евлуела се втурна към глобуса и започна да ни показва Рам, Егапт, Йорсалем, Парриш. Тя се докосна до високите планини, северно от Хинда, и тихо каза:
— Ето тук съм родена, където са ледовете, където планините се докосват до луната. Ето тук са владенията на Въздухоплавателите. — Тя прекара пръст към Парс и обратно, към страшната арабанска пустиня и до Егапт. — Ето тук съм летяла през нощите на моето детство. Ние всички трябва да летим и аз летях тук. Стократно си мислех, че умирам. Ето тук, в тази пустиня… Пясък в гърлото, пясък реже крилете ми… Паднах на земята, минаваха дни, а аз лежах гола върху горещия пясък и не можех да се помръдна. След това ме забеляза един Въздухоплавател, вдигна ме, излетя заедно с мен и когато аз бях високо, силите ми се върнаха и ние полетяхме към Егапт. А над морето той умря. Животът го напусна, въпреки че беше млад и силен; падна в морето и аз паднах след него, за да бъда с него, а водата беше гореща даже през нощта. Вълните ме люлееха и настъпи утрото, аз видях живи камъни, като растящи във водата Дървета, и разноцветни риби; и те се издигнаха и започнаха да хапят неговото люлеещо се тяло с разперени във водата криле, и аз го оставих, бутнах го надолу, за да си почине там; аз се издигнах и полетях за Егапт, самотна, изплашена и там срещнах теб, Наблюдателю. — Тя ми се усмихна стеснително. — Покажи ни мястото, където си прекарал младостта си, Наблюдателю.