— Ти зададе първите два въпроса. Не искаш ли да довършиш започнатото и да зададеш третия?
— Не, не — каза той. Със свободната си ръка той направи жест, за да отбележи това предложение. — По-добре се посъветвайте и задайте един общ въпрос.
Ние се дръпнахме настрана. Тя, с неприсъща за нея разпаленост предложи своя въпрос и доколкото той беше същият, който исках да предложа и аз, съгласих се и казах тя да пита.
— Когато стояхме пред глобуса, Хормоне, аз те помолих да ни покажеш мястото, където си роден, а ти каза, че е невъзможно да го намерим на картата. Много странно. Кажи ми: такъв ли си, за какъвто се представяш, действително ли си Мутант, скитащ се по земята?
Той отговори:
— Не.
Формално той отговори на въпроса в онзи вид, в който го формулира Евлуела, но и без думи беше ясно, че отговорът не е равностоен с нашите, и той, без да изважда ръката от Устата на Истината, продължи:
— Аз не показах родното си място, защото го няма на глобуса, защото съм роден под звезда, която не трябва да назовавам. Аз не съм Мутант във вашия смисъл на думата, но в известна степен — да, защото в родния ми свят аз имам друго тяло. А тук живея десета година.
— Какво правиш на Земята? — попитах аз.
— Длъжен съм да отговоря само на един въпрос — каза Хормон, а после се усмихна. — Но аз все пак ще отговоря: изпратен съм на Земята в качеството си на военен наблюдател, за да подготвя нашествието, което ти чакаш толкова дълго и което ще започне в близките часове.
— Лъжеш! — се изтръгна от мен — Всичко е лъжа!
Хормон високо се разсмя. И извади ръката си от Устата на Истината, цяла и невредима.
Осма глава
Тръгнах си от сияещата полусфера зашеметен и объркан, бутайки пред себе си количката, и попаднах на улицата, неочаквано тъмна и студена. Нощта беше настъпила със стремителността на вятъра; беше почти девет, наближаваше времето за Наблюдение.
В мозъка ми отекваха думите на Хормон. Той скрои всичко: доведе ни при Устата на Истината, изтръгна признание за неверието ми, а признание от друг тип — от Евлуела; без да се замисля, издаде сведения, които трябваше да пази за себе си, като смяташе, че аз ще бъда потресен до дъното на душата си.
— Може Устата на Истината да е фалшификация? Не можеше ли Хормон да излъже, без да се страхува, от нищо?
Никога, откакто съм започнал да се занимавам със своята работа, аз не съм Наблюдавал извън определения час. Но сега беше време за разрушаване на обикновеното; не можех да чакам, докато стане точно девет. Като приседнах на продухваната от вятъра улица, разтворих количката, подготвих инструментите и се спуснах в бездната, изпаднал в транс.
Подсиленото ми съзнание с вой се юрна към звездите.
Крачех по безкрайността като бог. Чувствах налягането на слънчевия вятър, но аз не бях Въздухоплавател и то не можеше да ми попречи; издигнах се още по-нагоре от този поток яростни частици светлина, в тъмнината на края на слънчевите владения. И там усетих друго налягане.
Звездолетите бяха съвсем наблизо.
Не туристически рейсови кораби, возещи зяпачи, решили да погледат нашия разпадащ се свят. Не и търговски транспорт, нито танкери, събиращи междузвездно вещество, нито кораби-курорти, обикалящи по хиперболични орбити.
Това бяха военни кораби, черни, чужди, страшни. Не мога даже да кажа колко бяха на брой; знаех само, че те се носят към земята с милиони пламъци, изхвърляйки пред себе си конуси отблъскваща енергия, същата, която почувствах през миналата нощ, която гърмеше в мозъка ми, подсилена от инструментите, минавайки през мен така свободно, както слънчев лъч през кристал.
Заради това аз Наблюдавах през целия си живот!
Учеха ме да ги познавам. Молех се никога да не ми се случи да видя това, а после в опустошението си се молех да го съзра, накрая престанах да вярвам в това. А след това, по милост на мутанта Хормон, аз все пак видях, наблюдавайки по-рано от часа си, свит на студената улица на Рам до Устата на Истината.
Нас, Наблюдателите, ни учат да не излизаме от транса по-рано, докато всичко не бъде окончателно потвърдено и едва след това да се бие тревога. Старателно проверих себе си, прескачайки от един канал на друг, после на трети, като извърших триангулация; и откривах навсякъде несъмненото присъствие на титанична сила, която се носеше към Земята с невъобразима стремителност.
Или аз се заблуждавах, или нападението беше действително започнало. Изобщо не можех да се отърся от вцепенението и да обявя тревога.
Без да бързам, аз се наслаждавах на това непознато усещане. Стори ми се, че са минали часове. Галех инструментите, получавайки чрез тях пълно потвърждение на вярата, която ми възвърна днешното Наблюдение. В съзнанието ми слабо блещукаше мисълта, че губя ценно време, че е мое задължение да прекратя това безсрамно кокетство със съдбата и да съобщя на Защитниците.