Накрая се освободих от транса. Върнах се в света, който бях призван да охранявам.
Евлуела стоеше до мен: объркана, изплашена, с безсмислен поглед… Тя си хапеше юмрука, за да не заплаче…
— Наблюдателю! Наблюдателю, чуваш ли ме? Какво се е случило? Какво става?
— Агресия — казах аз. — Колко дълго съм бил в транс?
— Половин минута. Не зная. Ти беше със затворени очи. Мислех, че си умрял.
— Хормон каза истината. Окупаторите са близо. Къде е той?
— Изчезна, когато си тръгвахме от Устата — прошепна Евлуела. — Наблюдателю, страх ме е. Чувствам как всичко се свива в мен. Аз трябва да летя… не мога да остана повече тук!
— Почакай — казах аз, като я докоснах по ръката. — Не сега. Най-напред ще вдигна тревога, а после…
Но тя вече беше започнала да си смъква дрехите. Голото й до пояса тяло заблестя на вечерната светлина, а край нас напред-назад сновяха хора, напълно безразлични към онова, което трябваше да се случи. Исках да задържа Евлуела, но време беше да дам тревога, не можех да протакам повече и аз се обърнах към количката си.
Като в сън, породен от всепоглъщаща любовна страст, аз се протегнах към превключвателя, който щеше да задейства системата за общопланетна тревога.
Може би вече са я вдигнали? Може някой друг Наблюдател да е видял онова, което видях и аз, който, по-малко скован от объркване и съмнения, вече е изпълнил крайната задача на Наблюдателя?
Не. Не. В този случай аз щях да чувам сега виенето на сирените от орбиталните станции.
Докоснах превключвателя. С крайчето на окото си видях Евлуела, освободила се от своите дрехи и започнала да шепне думите, които изпълват със сила слабите й криле. Още миг и тя щеше да бъде във въздуха, нямаше да мога да я задържа.
С бързо и сигурно движение аз включих сигнала за тревога.
В този момент видях една набита фигура, която се промъкваше към нас. Хормон, помислих си аз и като скочих на крака, се хвърлих към него, за да го хвана и задържа. Но онзи, който се приближаваше към нас, не беше Хормон, а някакъв си важен слуга с тлъсто лице, който повика Евлуела:
— Не бързай, Въздухоплавателко, спусни си крилете! Принцът на Рам ме изпрати за теб.
Той се вкопчи в нея. Малките й гърди се приповдигнаха, очите гневно заблестяха.
— Махни се от мен! Подготвям се за полет!
— Принцът на Рам те вика — повтори Слугата, като я заключи в тежките си обятия.
— Принцът на Рам тази нощ ще има други грижи — казах аз. — Тя няма да му трябва.
Едновременно с думите ми в небето завиха сирени.
Слугата я пусна. Устата му безмълвно се отваряше, той направи един от предпазните жестове на Волята и погледна към небето, мърморейки:
— Тревога! Кой е дал тревога? Ти ли, Старче?
По улицата се замятаха обезумели хора.
Евлуела, след като се освободи, се скри зад мен — тя не можеше да лети, защото крилете й се бяха разгънали едва наполовина — и моментално беше погълната от човешкия прибой. Заглушавайки застрашителния вой на сирените, гърмяха високоговорителите за всеобщо уведомяване, като инструктираха хората за начините за спасение. Висок и слаб човек, със знака на Защитниците върху бузата си, летеше право към мен, бълвайки думи, съвсем нечленоразделни, за да могат да бъдат разбрани, профуча край мен и изчезна в тълпата. Светът, изглежда, беше полудял.
Само аз оставах спокоен. Вдигнах глава в известно очакване да видя там летящите над Рам черни кораби на завоевателите. Но не видях нищо, освен реещи се нощни огньове и други предмети, които обикновено висяха над главите ни.
— Хормоне! — извиках аз. — Евлуела!
Аз бях сам.
Странна опустошеност ме изпълни. Дадох тревога. Завоевателите са наблизо; аз бях лишен от своето занимание. Повече нямаше нужда от Наблюдатели.
Почти любовно се докоснах до уморената количка, която ми беше спътничка толкова години. Погалих с пръсти изпъстрените с петна и вдлъбнатини инструменти; след това се обърнах, изоставих я и закрачих по улицата: без количка, без товар, един човек, чийто живот получи и изгуби смисъл в един и същи миг. А край мен цареше хаос.
Девета глава
Ясно е: в случай, че настъпи моментът на последната битка на Земята, ще се мобилизират всички съюзи, освен Наблюдателите. За нас, които толкова време пазехме всички подстъпи, не се намери място в стратегията на боя; ние автоматично се разпускахме след потвърждаване на тревогата. Дойде времето съюзът на Защитниците да покаже своите умения. В течение на половината Цикъл те строяха планове какво да правят по време на война. Към кой от тях ще прибегнат сега? Какви действия ще предприемат?