— Наблюдател! — възкликнаха с ужас те, наругаха ме всеки поотделно и се хвърлиха по-нататък. Усмихнах се и тръгнах към двореца.
Вратите бяха разтворени. Нютерите, които охраняваха портала, бяха избягали, избягали бяха и двамата Разпоредители, които по-рано стояха зад вратите. Просяците, наводнили широкия площад пред двореца, сега си проправяха път в самата сграда, за да намерят там убежище за себе си; това събуди яростта на наследствените притежатели на привилегии, пребиваването на които в тази част на сградата беше скрепено със закон; и те се нахвърлиха върху пришълците с неочаквана сила и омраза.
Видях сакати, които си служеха с патериците като с палки; видях слепци, които удряха с удивителна точност; кротки послушници, които използваха всички видове оръжие — от стилети до звукови пистолети. Заобиколих това безсрамно зрелище и влязох в двореца, разглеждайки параклисите, където Пилигримите се молеха за благословението на Волята, а Свързочниците отчаяно измолваха отгоре наставления за това, как да се избегне предстоящото стълкновение.
Неочаквано дочух звук на тръба и викове:
— Дайте път! Дайте път!
През двореца вървеше редица от сурови Слуги, които се насочваха към стаите на Принца. Двама от тях мъкнеха една извиваща се и разярена фигура с полуразтворени криле.
— Евлуела! — започнах да викам, но гласът ми потъна в шума, не можах и да си пробия път до нея. Слугите ме отхвърлиха настрани. Процесията изчезна в покоите на Принца. Хванах последния поглед на малката Въздухоплавателка, бледа и крехка, обкръжена от охранници. И тя отново се скри от мен.
Хванах за ръкава един нютер, който си мърмореше нещо и бродеше наблизо с безразличен вид.
— Това е Въздухоплавателка! Защо са я довели тук?
— Той… той… те…
— Кажи ми!
— Принцът… негова жена… в колесницата му… той… той… те… завоевателите…
Блъснах това ломотещо същество и се хвърлих към вратите. Пред мен се изправи стена от мед, девет пъти по-висока от ръста ми. С все сила ударих по нея.
— Евлуела! — извиках дрезгаво. — Ев-лу-ела!
Нито ме изгониха, нито ме пуснаха. Не ми обърнаха внимание. Хаосът, който цареше край западните врати, обхващаше цялото помещение и тъй като насам тичаха разярени бедняци, аз се обърнах и се затичах към най-близкия изход.
Стоях на двора, който водеше към кралския приют, пасивен и безразличен към всичко. Във въздуха пропукваше електричество. Аз реших, че това е излъчване на едно от защитните устройства на Рам, което беше въведено в действие, за да се противопостави на нашествието. И в същия миг разбрах, че това означаваше непосредствена близост на враговете.
В небето заблестяха звездолети.
Когато ги забелязах по време на Наблюдението, те изглеждаха черни на черния фон на безкрайността, но сега те горяха като ярки слънца. Поток от блестящи, тежки, подобни на скъпоценни украшения сфери изпълни небето; те увиснаха една до друга, разгърнали се от изток на запад в непрекъснат строй, покривайки целия небосвод; и когато те изникнаха едновременно, аз чух грохот и звън от невидим оркестър, възвестяващ появяването на завоевателите на Земята.
Не мога да кажа дали бяха далече звездолетите, много ли се рееха над главите ни, каква беше конструкцията им. Знаех само, че те са тук, в преобладаващото си величие. Ако бях Защитник, душата ми щеше да затрепти само от техния вид.
Лъчи кръстосваха небето с всевъзможни оттенъци. Битката започна. Не можех да разбера действията на нашите Защитници, също така загадъчни бяха за мен и маневрите на онези, които бяха дошли да проверят възможностите на нашата планета с гръмко минало, но със скромно настояще. За свой срам, аз се чувствах настрани не само от битката, но и над битката, сякаш нямах причини за безпокойство. Искаше ми се Евлуела да бъде с мен, а тя беше някъде в покоите на Принца. Ако някой сега беше действително добре, то това беше Хормон, Хормон-Мутантът, Хормон-шнионинът, Хормон — чудовищният предател на нашия свят.
— Път за Принца на Рам! Принцът на Рам води Защитниците в бой за земята на дедите ни!
От двореца се появи блестяща машина с формата на сълза, с широко обзорно стъкло, което даваше възможност на всички да видят законодателя, чието присъствие трябваше да повдигне бойния дух на войниците. При ръчките за управление, гордо изправен, стоеше Принцът на Рам! Жестоките му юношески черти бяха застинали в сурова решителност, а до него, облечена като императрица, седеше Въздухоплавателката Евлуела. Тя, изглежда, беше в транс.
Кралската колесница се издигна в небето и изчезна в тъмнината.