Стори ми се, че се появи още един апарат и че се отправи след първия, а колесницата на Принца се появи отново; стори ми се, че тези двамата започнаха да кръжат по стесняваща се спирала, готови за схватка. Рой сини искри забули и двата апарата, а после те се метнаха нагоре и надалеч и се скриха зад един от хълмовете на Рам.
Имаше ли битки по цялата планета? Бяха ли подложени на нападение Парриш и светият Йорсалем, и сънените градове на Изчезналите Континенти? Навсякъде ли висяха звездолети? Не знаех. Аз описвах събитията само в малкото късче небе над Рам и даже в този случай знанията ми за онова, което се случваше, бяха слаби, неопределени и недостоверни. Имаше мигновени избухвания, по време на които виждах носещите се в небето батальони на Въздухоплавателите, а след това настъпваше тъмнина, сякаш върху града намятаха кадифено наметало. В отблясъците на взривовете аз видях огромните машини на Защитниците ни, водещи забързан разговор от покривите на сградите; същевременно виждах звездолети, неподвижни и неповредени. Дворчето, в което стоях, беше празно, но отдалеч се носеха гласове, пълни със страх и предчувствия, които се чуваха едва-едва. Или това беше чуруликането на птиците? Изведнъж го прекъсваше грохот, който разтърсваше целия град.
Край мен мина, марширувайки, взвод Сомнамбули. На площада пред двореца се суетяха, по всяка вероятност Клоуни — фигури, които разпъваха блестяща мрежа със застрашителен вид. Пробляскващи мълнии осветиха в небето тройка Летописци на Гравитационната платформа, които записваха случилото се. Стори ми се, но не бях сигурен, че във висините препусна апаратът на Принца на Рам, спасявайки се от преследвача. „Евлуела“ — прошепнах аз, когато двете светещи точки изчезнаха от погледа ми. Направиха ли звездолетите десант на войските? Достигнаха ли потоците енергия, които изригваше това надвиснало във височината сияние, до повърхността на Земята? Защо Принцът хвана Евлуела? Къде е Хормон? Какво правеха Защитниците ни? Защо не падаха корабите на врага?
През цялата тази дълга нощ, аз наблюдавах битката, слял се с древните павета в дворчето. И нищо не разбирах.
Настъпи изгревът. Бледите лъчи се отразиха в сградите. Докоснах с пръсти очите си: изведнъж ми дойде наум, че съм могъл да заспя стоешком. Може би ще трябва да помоля за членство в съюза на Сомнамбулите, си казах аз. Сложих ръка върху шала на Летописеца, загърнат около раменете ми, чудейки се как съм могъл да го завладея. И отговорът дойде.
Погледнах към небето.
Вражеските кораби бяха изчезнали. Видях обикновеното сутрешно небе, сиво, с проблясъци от розово. Почувствах вътрешен подтик и се огледах да потърся количката, но веднага си спомних, че повече не трябва да Наблюдавам, и почувствах опустошеност, много по-голяма, отколкото усещах обикновено в този час.
Свърши ли битката?
Победени ли са враговете?
Може би корабите на завоевателите се вече свалени и останките им лежат безпорядъчно около Рам?
Всичко наоколо мълчеше. Аз не чувах повече небесния оркестър, а после от тази мрачна тъмнина дойде звук, гърмящ звук, сякаш по улиците на града се движат някакви каруци. И невидими Музиканти свиреха една и съща нота, дълбока и резонираща, която изведнъж рязко се скъса.
От високоговорителите за всеобщо информиране се донесе тих глас:
— Рам падна. Рам падна.
Десета глава
Кралският приют беше отворен. Нютерите и всички други прислуги — всички те бяха избягали. Защитниците, Магистрите и Управниците сигурно с чест бяха загинали в битката. Никъде не можах да видя Летописеца Бъзил. Не се виждаха и събратята му. Влязох в стаята си, измита и освежена, хапнах, събрах си нещата и на прощаване се поклоних пред целия този разкош, който така и не успях да опозная както трябва. Съжалявам, че толкова малко съм бил в Рам, но, в края на краищата, Хормон беше най-чудесният гид, пък и доста можах да разгледам.
Сега беше време за тръгване.
Да останеш в един завоюван град — нямаше смисъл. Шлемът за предаване на мисли в стаята не реагираше на въпросите ми и аз не знаех за размерите на разрушенията нито тук, нито пък в другите области, но беше ясно, че Рам е извън контрола на човека и трябваше да се бърза. Помислих си дали да не отида в Йорсалем, както ме посъветва преди влизането ми в Рам дългият Пилигрим, но отхвърлих тази мисъл и реших да избера посока Запад: към Парриш, който не само беше по-близко, но и в който беше разположена щаб-квартирата на Летописците.
Моето занимание сега не беше нужно; в тази първа утрин на завоюваната Земя аз почувствувах неочаквано мощно и странно желание да си предложа услугите на Летописците и заедно с тях да събирам сведения за по-добри години на нашата планета.