— Но къде да отида? Какво да нравя?
— Моят съвет е — произнесе той тихо, — да молиш за милост Принца на Рам.
Четвърта глава
Разказах за това на Хормон, когато излязох, и той така се смя, че бръчиците на хлътналите му бузи се наляха с кръв, сякаш са белези, и все повтаряше:
— Милостта на Принца на Рам — мърмореше той. — Милостта на Принца на Рам…
— Такъв е обичаят: онези, на които не им е провървяло, винаги молят за покровителство местния законодател — студено казах аз.
— Принцът на Рам не знае какво е това милост — ми каза Хормон. — Принцът на Рам ще ти отреже ръката или крака, за да не пукнеш от глад!
— Може би — намеси се Евлуела — ще се опитаме да намерим Хотела на Въздухоплавателите? Там ще ни нахранят.
— Само че не и Хормон — възразих аз. — А ние сме длъжни да мислим един за друг.
— Можем да му изнесем храна — каза тя.
— По-добре е най-напред да намерим двореца — възразих аз. — Нека ни обяснят нашето положение, а след това ще мислим как да живеем по-нататък.
Тя кимна в знак на съгласие и ние се запътихме към двореца на Принца на Рам, към една масивна сграда с излаз на огромен площад, заобиколена с колони, която се издигаше на онзи бряг на реката, дето разсичаше града на две. На площада веднага ни заобиколиха просяци от всички видове. Някои даже не бяха земни жители. Към мен се хвърли един с лепкави мустаци и сбръчкано безносо лице и започна да моли за милостиня, докато Хормон не го изблъска, а след секунда още едно същество, също такова странно, както и първото — кожата му беше осеяна с фосфоресциращи ранички, а крайниците — обсипани с очи, се притисна до коленете ми и започна да ме моли, в името на Волята, за милост.
— Аз съм само един беден Наблюдател — казах и посочих количката. — И аз самият съм дошъл тук за милост.
Но съществото не си отиваше, ридаеше, неясно изброяваше всички свои нещастия и, в края на краищата, за огромно неудоволствие на Хормон, аз хвърлих няколко хранителни таблетки в подобна на рафт чанта, която висеше на гърдите му.
След това се запътихме към портите на двореца. Пред покритата галерия пред нас изникна още по-неприятно зрелище: един осакатен Въздухоплавател. Хилавите му крайници бяха изкълчени, едното крило — полуоткъснато и по-късо от обикновено, другото крило липсваше съвсем. Въздухоплавателят се обърна към Евлуела, като я нарече с чуждо име и намокри пантофките й с такива едри сълзи, че там, където падаха те, вълната слепваше и потъмняваше.
— Застъпи се за мен в хотела — примоли се той. — Те ме изгониха, защото съм сакат. Но ако ти се застъпиш за мен…
Евлуела му обясни, че нищо не може да направи, че тя не живее в този хотел, но сакатият Въздухоплавател не желаеше да я пусне. Тогава Хормон внимателно го повдигна, като торба сухи кокали /какъвто той всъщност и беше/ и го отмести настрана. Ние се изкачихме по стълбите и се сблъскахме с трима нютери, които ни попитаха за нашите намерения и ни препратиха към следващата бариера, зад която стояха двама съсухрени Разпоредители. Те в един глас ни заповядаха да спрем.
— Ние молим за аудиенция — казах аз. — Ние молим за милостта на Принца.
— Аудиенцията беше преди четири дни — каза Разпоредителят отдясно. — Ние ще запишем молбата ви на лента.
— Ние няма къде да спим! — не издържа Евлуела. — Гладни сме! Ние…
Аз я дръпнах назад. В същото време Хормон бръкна в отвора на кесията си. В ръката му блесна нещо ярко: парчета злато, вечният метал, с отпечатъци на брадати лица с ястребови носове. Той ги беше намерил, когато се е ровел в развалините. Той хвърли монета на Разпоредителя, който не ни пускаше. Онзи я хвана във въздуха, прекара палец по блестящата й лицева страна и монетата изчезна в гънките на дрехата му. Вторият Разпоредител търпеливо чакаше. Хормон, като се засмя, хвърли монета и на него.
— Може ли — казах аз, — да се намери някоя специална аудиенция?
— Може и да се намери — отговори един от Разпоредителите. — Минавайте.
И ние влязохме в двореца и се спряхме в едно огромно резониращо пространство, поглеждайки към централния коридор, който водеше към тронната зала с кръгова защита. Тук имаше още повече просяци — привилегировани, с преминаващи по наследство грамоти — и тълпи Пилигрими, Свързочници, Летописци, Музиканти, Писари и Разпоредители. Аз чувах неясни молитви; чувствах миризмата на тамян; чувствах резонанса на подземни гонгове. През миналите цикли тази сграда е била молитвен дом на една от най-старите религии — християнството /както ми каза Хормон, като ме накара отново да подозирам, че той е Летописец, преобразен като Мутант/, и тя до ден-днешен е запазила известна святост, въпреки че сега се използваше като резиденция на правителството на Рам. Но как да стигнем до Принца?