Отляво видях малък изрисуван параклис, към който се точеше опашка от преуспяващи Търговци и Земевладелци. Като се вгледах, забелязах три черепа над информационното устройство — знак на хранилищата на паметта, а до тях — тучен Писар. Като казах на Хормон и Евлуела да почакат, аз се наредих на опашката.
Тя бързо се придвижваше и след около един час аз стоях пред информатора. Черепите гледаха сляпо в мен, вътре в тези запушени кутии бълбукаше хранителен разтвор, който поддържаше дейността на мъртвия, но все още функциониращ мозък, чиито билиони, билиони синуси служеха за безценни килийки на паметта. Писарят, изглежда, беше слисан от това, че на опашката се е оказал Наблюдател, но преди още да е отворил уста, аз казах набързо:
— Дошъл съм да моля за милост Принца на Рам. Ние с моите приятели нямаме покрив над главата си. Собственият ми съюз не ме прие. Какво да правя? Как да получа аудиенция?
— Елате след четири дни.
— Аз вече много дни съм нощувал на пътя. Сега ми е нужна почивка.
— Обществен хотел…
— Но аз съм съюзен член! — протестирах аз. — Докато има хотел на моя съюз, няма де ме пуснат в обществен, а моят съюз ми отказа заради някакви си нови ограничения и… Влезте ми в положението!
Писарят каза уморено:
— Вие можете да подадете молба за специална аудиенция. Ще я върнат. Но можете да опитате.
— Къде?
— Тук. Формулирайте си молбата.
Казах си името на черепите от информационното устройство, назовах и имената на приятелите си и техния статус и обясних случая. Всичко беше изслушано и изпратено в хранилищата на паметта, някъде дълбоко под земята и, когато всичко беше направено Писарят каза:
— Ако молбата се приеме, ще Ви бъде съобщено.
— Къде трябва да бъда сега?
— Близо до двореца, предполагам.
Разбрах. Аз трябваше да се присъединя към легиона на неудачниците, претъпкали площада. Колко от тях се надяваха на благосклонността на Принца на Рам и се намираха тук с месеци, години, очаквайки разрешение да се представят? Като нощуваха на камъните, просеха огризки, живееха с безсмислена надежда…
Изчерпах всички средства. Върнах се при Евлуела и Хормон, обясних им ситуацията и предложих да се приспособяваме към живота в този град кой както може. Хормон, необвързания, ще го пуснат в който и да е приют за бездомници; Евлуела, вероятно, ще намери подслон в своя съюз; само аз ще трябва да нощувам на улицата, впрочем, не за първи път. Но аз все пак се надявах, че няма да се наложи да се разделим. Бях започнал да мисля за нашата компания като за семейство. Странна мисъл за един Наблюдател.
Отправихме се към изхода и в същото време моят вътрешен глас ми напомни, че е настъпил часът за Наблюдение. Това е мое задължение и моя привилегия: когато му дойде времето, да извършвам Наблюдения там, където се намирам; независимо от обстоятелствата. Затова се спрях, отворих количката и приготвих инструментите. Хормон и Евлуела се спряха до мен.
Съзрях кривите погледи и откровената подигравка върху лицата на минувачите. Към Наблюдателите престанаха да се отнасят с уважение, защото Наблюдаваме дълго, а обещаният враг така и не дойде. Но всеки си има свое занимание, даже и да е смешно от гледна точка на другите. Това, което за едни е безсмислен ритуал, за други е смисъл на целия им живот. С усилие си наложих да изпадна в транс. Светът се изметна назад и аз се устремих в небето. Позната радост ме обхвана; разглеждах места познати и не съвсем познати, мозъкът ми с гигантски скокове препускаше през галактиките. Не е ли скрита някъде армада? Не се ли събират войски за покоряване на Земята? Аз извършвах Наблюдението четири пъти дневно, същото правеха и останалите членове на съюза, всеки в различно време, така че всяка минута нечий буден мозък беше на стража. Не мисля, че това е празна измислица.
Когато излязох от транс, чух далечен глас с метална нотка:
— … на Принца на Рам! Път за Принца на Рам!
Започнах да премигвам, дъхът ми секна и с усилие на волята се отърсих от последните остатъци на транса. От ъгъла на двореца към мен се приближаваше позлатена покрита носилка, придружавана от четири редици нютери. До всяка редица вървеше човек с богато украсени дрехи и блестяща маска на Магистър. Начело на процесията бяха трима Мутанти, набити и широкогърди, а гушите им копираха резонаторите на гигантски жаби. При появяването те нададоха величествен тръбен рев.