— Струва ми се, трябва да е доволна, че се е отървала от него.
— Сигурно няма да навреди, ако си призная, че никога не съм го харесвала много. Беше толкова безличен и скучен.
— Защо тогава се е оженила за него?
— Мисля, че ще е по-добре да попиташ мен — обади се Сила от вратата.
ПЕТА ГЛАВА
Наистина се бе погрижила за косата си, ала колкото да я върже на опашка. Лицето й бе открито и така му бе по-лесно да забележи гнева в очите й. Към бархетната пижама бе добавила долнището на жълт анцуг. Комбинацията създаваше измамна веселост. Ръцете й бяха дълбоко пъхнати в огромните джобове, докато стоеше, насочила недоволството си към Бойд.
— Сила… — Дебора пристъпи напред, защото добре разбираше кога бе моментът да се спори и кога да отстъпи. — Ние само…
— Чух какво само — отвърна тя и премести поглед към сестра си. Недоволството й започна да се стопява. — Не се притеснявай. Ти не си виновна.
— Няма виновни — прошепна Дебора. — Загрижени сме какво става с теб.
— Нищо няма да стане. Хайде, Деб, трябва да тръгваш, иначе ще закъснееш. А на мен ми се струва, че двамата с детектив Флечър имаме доста неща, за които да си поприказваме.
Дебора вдигна ръце и ги пусна. Погледна съчувствено Бойд и целуна сестра си по бузата.
— Както кажеш. Знам, че в този час никога не се вслушваш в гласа на разума.
— Да изкараш шестица — отвърна Сила.
— Абсолютно задължително. С Джош ще изядем по един сандвич и ще отидем на кино, но ще се прибера, преди да си се върнала.
— Да прекараш добре. — Сила изчака затварянето на входната врата, без да помръдне. — Как може да си толкова нахален, Флечър!
Той само се обърна и взе още една чаша от стойката зад котлона.
— Нали искаш кафе?
— Не ми е приятно да подпитваш сестра ми.
Бойд напълни чашата и я остави.
— Забравил съм си бележника със записките в другия костюм.
— Да се разберем веднъж и завинаги — пристъпи към него тя, нарочно пъхнала ръце в джобовете си. Беше сигурна, че ако ги извади, ще го удари. — Ако имаш някакви въпроси за мен, ще се обръщаш директно към мен. Дебора няма нищо общо.
— Тя е много по-открита от сестра си. Има ли тук яйца? — попита той, докато отваряше хладилника.
Сила едва се удържа да не блъсне вратата в главата му.
— Знаеш ли, че докато беше горе, успя да ме заблудиш. Наистина си помислих, че имаш сърце, че си способен да проявиш състрадание.
Бойд откри шест яйца, малко сирене и няколко тънки парчета бекон.
— Защо не седнеш, О’Роарк, и не започнеш да си пиеш кафето? — Тя го наруга с настървение. В очите му проблесна нещо, нещо като опасна мълния, ала той взе лопатката и спокойно започна да пържи бекона. — Ще трябва да се постараеш повечко — отвърна след малко Бойд. — След десет години в полицията не са много определенията, които можеш да ми прикачиш и да успееш да ме изненадаш.
— Нямаше никакво право — прозвуча тихият й глас, но чувствата, които се таяха, бяха много по-силни. — Никакво право да я връщаш към тези неща. Та тя беше дете, нещастно, уплашено до смърт. Цялата тази година беше истински ад за нея, а ти я караш да си спомня.
— Справи се много добре. — Той счупи едно яйце в купата, а след това смачка черупката с ръка. — Май ти си тази, която не може да се справи с проблемите.
— Махай се!
Бойд хвана ръката й в силната си длан толкова бързо, че не й остана време да се дръпне. Гласът му бе мек, ала смъртоносен, готов всеки момент да избухне.
— Няма начин.
— Онова, което се случи тогава, няма нищо общо с проблема сега, а той е единственото, което трябва да те интересува.
— Моя работа е да преценя — отвърна Бойд и с истинско усилие се овладя. Не можеше да си спомни някой да го бе докарвал толкова близо до състояние да загуби самообладание. — Ако искаш да престана, ще трябва да ми го представиш в писмен вид. Бившите съпрузи са от най-предпочитаните заподозрени.
— Това е от преди осем години. — Сила се отдръпна и тъй като не знаеше какво да прави с ръцете си, се протегна към кафето. То се плисна към ръба на чашата и се разля по плота.
— Как предпочиташ, да науча от теб или от някой друг? В края на краищата, ще науча това, което ми трябва.
— Да ти го напиша ли искаш? Да ме разголиш цялата ли? Чудесно. Вече пет пари не давам. Бях на двадесет и бях глупава. Той беше красив, чаровен и умен — всички онези качества, които търсят двадесетгодишните глупачки. — Тя отпи голяма глътка горещо кафе, а след това се протегна към гъбата, за да попие разлятото. — Познавахме се от два месеца. Той беше много настоятелен, невероятно романтичен. Ожених се за него, защото исках сигурност, нещо истинско. Мислех си, че ме обича. — Вече се бе поуспокоила. Сама не беше разбрала, че гневът се бе изпарил. Въздъхна, обърна се и машинално се пресегна към чиниите. — Нищо не се получи, почти от първия ден. Пол бе разочарован от мен физически, а се разочарова още повече, когато разбра, че за мен работата бе толкова важна, колкото и той самият. Надяваше се да ме убеди да си сменя работата. Не настояваше да напусна. Не беше против да градя кариера, дори и в радиото, стига да не пречи на плановете му.