Сила замръзна на мястото си, но почти веднага го прекъсна в средата на гневния изблик ругатни и обидни думи. Единствено силната воля й помогна да заговори отново, без гласът й да трепне.
— У-ха! Някои хора са доста кисели тази вечер. Слушайте, ако това е полицай Маркс, ще си платя глобите. Честна дума. Следващата песен е за Джойс и Лари.
Тя включи последния хит сингъл на Спрингстийн, отпусна се на стола и свали слушалките с треперещи ръце.
Глупачка. Стана, за да намери следващите песни. След толкова години не би трябвало да се притеснява от обаждането на някакъв извратен тип. Рядко се случваше предаването да премине без поне едно подобно обаждане. Беше свикнала да се справя със странните, с ядосаните, с отправените предложения и заплахи толкова умело, колкото и с пулта за управление.
Всичко това е част от работата, повтаряше си Сила. Така е, когато си известна личност, особено пък щом работиш и нощна смяна, когато ненормалниците стават още по-шантави.
Усети, че се озърта и вглежда през тъмните стъкла на студиото към притъмнелия коридор. Навсякъде пълзяха сенки и цареше тишина. Под дебелия пуловер кожата й бе покрита със студена пот. Беше сама. Съвсем сама.
Сградата на радиото е затворена, повтаряше си тя, докато зареждаше следващите слушателски желания. Алармата е включена. Ако се задейства, най-близките полицейски коли ще долетят за минути. Тук бе в пълна безопасност, също като в трезор на банка.
Когато погледна към просветващите светлини на пулта, Сила усети, че я беше страх.
Снегът беше спрял, ала мирисът му бе проникнал навсякъде с режещия мартенски въздух.
Докато шофираше, Сила оставяше прозореца отворен няколко сантиметра, а радиото бе увеличено докрай. Съчетанието от вятър и музика й действаше успокояващо.
Младата жена не се изненада, когато видя, че Дебора я чака. Спря в алеята до къщата, купена само преди шест месеца, и със смес от раздразнение и облекчение забеляза, че всички лампи светят.
Подразни се, че сестра й още не си беше легнала и я чакаше. От светлините й поолекна, защото кварталът бе напълно притихнал и пуст, а се чувстваше така несигурна. Завъртя ключа и моторът угасна, а заедно с него спряха и нежните ритми от нощното предаване на Джим Джексън. В първия миг на пълна тишина сърцето й подскочи уплашено.
Ядоса се на себе си, изруга под носа си и затръшна вратата на колата. Загърна палтото си, за да се предпази от вятъра и се затича по стълбите. Дебора я чакаше на входа.
— Здрасти, ти нямаш ли лекция утре в девет? — нападна я веднага Сила. Съблече палтото си веднага и го закачи в гардероба. Усети аромата на горещ шоколад и мириса на политура за мебели. Въздъхна тежко. Когато беше напрегната, Дебора винаги се заемаше с чистене.
— Защо още не си легнала?
— Чух го, Сила, онзи мъж…
— О, я стига, малката ми! — Сила се обърна и прегърна сестра си с две ръце. В обикновения си плюшен халат Дебора й заприлича на дванадесетгодишно момиченце. Нямаше друг човек на този свят, когото да обича повече. — Беше само още един безобиден перко в този подивял свят.
— Но той съвсем не звучеше безобидно, Сила. — Въпреки че бе малко по-ниска от сестра си, Дебора я притискаше до себе си. Приликата между двете бе около устата — пълни страстни устни, ала разкриващи и инат. Чертите на Дебора бяха по-меки, по-нежни, не така остри. Очите й, обрамчени от гъсти мигли, бяха яркосини, а сега потъмнели от притеснение. — Мисля, че трябва да се обадиш в полицията.
— Полицията ли? — Тази мисъл не й бе идвала наум и Сила успя да се засмее. — Заради едно обаждане, пълно с обиди, си готова да ме хвърлиш в ръцете на ченгетата? Та аз съм истинска жена на деветдесетте години.
Дебора напъха ръце в джобовете си.
— Изобщо не е време за шеги.
— Добре де, но аз не се шегувах. Деб, и двете знаем, че полицията не може да направи почти нищо във връзка с гадно телефонно обаждане в радиото посред нощ.
С въздишка на досада Дебора се извърна.
— Гласът му наистина звучеше злобно. Уплаши ме.
— И мен.
Смехът на Дебора бе кратък и малко нервен.
— Ти никога не се страхуваш.
Винаги съм уплашена, помисли си Сила, ала се усмихна.
— Този път беше страшничко. Така ме стресна, че не успях да улуча копчето за забавяне и го излъчих. — Между другото си помисли какво ли ще отнесе утре заради тази грешка. — Нали не се обади отново. Това показва, че само си е приказвал. Хайде, лягай си — каза тя и прекара ръка през тъмната бухнала коса на сестра си. — Никога няма да станеш най-добрият адвокат в Колорадо, ако се разхождаш напред-назад по цяла нощ.