Десет минути по-късно семейство Флечър излезе. Около очите на жената се бяха събрали бръчки от напрежението, но не плачеше. Все още стискаше ръката на съпруга си.
— Натали — докосна тя рамото на дъщеря си. — Буден е. Като размазан е, ала е буден. Позна ни. — Тя се обърна с усмивка към съпруга си. — Попита какво, по дяволите, правим тук, вместо да сме в Париж. — В този момент очите й плувнаха в сълзи и тя започна да търси кърпичка. — Сега лекарят е с него, но след няколко минути можеш да го видиш.
Натали плъзна ръка през кръста на майка си, а след това и около баща си.
— И за какво толкова се притеснявахме?
— Все пак искам да разбера какво точно се е случило. — Бащата на Бойд стрелна с мрачен поглед двойните врати. — Капитанът на Бойд ще трябва да обясни всичко.
— Ще разберем — опита се да го успокои жена му. — Трябва да сме благодарни, че не се е случило нещо по-лошо. — Тя върна носната кърпичка в чантата си. — Когато дойде в съзнание, попита за някаква Сила. Това не е името на партньорката му. Май не познаваме Сила.
Въпреки че чувстваше краката си омекнали като желе, Сила се изправи.
— Аз съм Сила.
Три чифта очи се приковаха в нея.
— Съжалявам — едва успя да промълви тя. — Бойд бе… Беше ранен, защото… Защитаваше ме. Съжалявам, — повтори отново Сила.
— Извинете. — Сестрата отново бе застанала до двойните врати. — Детектив Флечър настоява да ви види, госпожице О’Роарк. Започва да става неспокоен.
— Ще дойда с вас. — Натали пое нещата в свои ръце и побутна Сила през вратите.
Очите на Бойд бяха затворени, въпреки че не спеше.
Опитваше се да се концентрира, за да събере отново силите, които бе изгубил, докато спореше с лекаря. Ала я усети в мига, в който пристъпи прага на стаята, преди още да бе поставила нежно ръка върху неговата. Отвори очи и я погледна.
— Здрасти, готин. — Тя се насили и се усмихна. — Как е?
— Ти си добре. — Не беше сигурен дали с нея всичко бе наред. Последният му спомен бе от момента, когато Били държеше ножа, а Сила се бореше с него.
— Нищо ми няма. — Тя нарочно скри бинтованата ръка зад гърба си. Натали се намръщи, когато видя движението. — Май ти си вързан към апаратите. — Въпреки че гласът й бе рязък, ръката, който докосваше лицето му, бе неизмеримо нежна. — Изглеждал си и по-добре, Флечър.
Той сплете пръсти с нейните.
— И съм се чувствал по-добре.
— Ти ми спаси живота. — Опитваше се да говори весело, да покаже спокойствие. — Май съм ти длъжница.
— И още как. — Искаше му се да я докосне, ала ръката му тежеше като олово. — Кога смяташ да си платиш?
— Ще го обсъдим. Сестра ти е тук. — Сила погледна над леглото към Натали.
Натали се наведе и го целуна по веждата.
— Смотаняк такъв.
— И аз се радвам да те видя.
— Не можа да станеш една напориста, най-обикновена бизнес акула, а?
— Не. — Бойд се усмихна и едва не изгуби съзнание отново. — Но от теб излезе първокласна акула. Опитай се да ги накараш да не се притесняват.
Тя въздъхна лекичко, щом се сети за родителите си.
— Не ти ли се струва, че прекаляваш с исканията?
— Добре съм. Просто им го повтаряй. Запозна ли се вече със Сила?
Преценяващият поглед на Натали се плъзна към другата жена.
— Да, запознахме се. Току-що.
— Накарай я да се разкара. — Натали забеляза шокираното изражение в очите на Сила, видя как пръстите й стиснаха рамката на леглото.
— Няма нужда да ме кара. — С последните остатъци от гордостта си тя вдигна брадичка. — Ако не ме искаш, аз…
— Не ставай глупава. — Думите на Бойд прозвучаха меко, леко раздразнено, и на нея й се доплака. Той отново извърна поглед към сестра си. — Всеки момент ще падне. Нощта беше доста тежка. Прекалено голям инат е, за да си признае, а има нужда да се отиде у тях и да се наспи.
— Неблагодарен плазмодий — успя да изстреля Сила. — Да не би да си въобразяваш, че ще ме командваш, докато си се проснал по гръб?
— Да. Бързо ме целуни.
— Ако не ми беше жал за теб, щях да те накарам да ми се помолиш. — Тя се наведе и докосна устните му със своите. В този момент я обхвана паника, защото усети, че ще се разплаче. — Щом искаш да се махна, отивам си. Трябва да си подготвям предаването.
— Ей, О’Роарк.
Събра достатъчно сили и контрол, за да го погледне през рамо.
— Да?
— Да дойдеш пак, и то скоро.
— Гледай ти, гледай ти… — измърмори Натали, когато Сила се отдалечи.
— Гледай ти, гледай ти… — повтори брат й. Вече не успяваше да си държи очите отворени. — Страхотна е, нали?
— Сигурно.
— В мига, в който съм в състояние да остана буден за повече от минута, ще се оженя за нея.