— Така се говори.
— Разбирам, че вече си била горе.
— Само за няколко минути. Сестра му е там и няколко полицаи. Занесли са му цветя, аранжирани във формата на подкова. На картичката пише „Лош късмет, Късметлийо“. Опитаха се да го убедят, че са я конфискували от погребението на някакъв гангстер.
— Няма да се учудя. Ченгетата са странна работа. Обикновено имат чувство за хумор също като нормалните хора. — Тя се усмихна спокойно на Сила. — Ще се качвам. Да му кажа ли, че съм те срещнала и че ще се върнеш по-късно?
— Не. Днес не. Само…Само му кажи да слуша радио. Ще се опитам да открия „Двубой на банджо“.
— „Двубой на банджо“ ли?
— Да. Ще се видим, Тия.
— Разбира се. — Алтия наблюдаваше Сила, докато тя вървеше към колата си, и за пръв път се почувства доволна, че не е влюбена.
Въпреки че първите няколко нощи край пулта след стрелбата се оказаха трудни, Сила отново влезе в стария си ритъм на работа. Вече не виждаше потъналия в кръв Бойд, коленичил пред вратата, нито пък Били с дивите очи, притиснал нож към гърлото й.
Отново започна да се наслаждава на желанията на слушателите. Мигащите светлини вече не я изнервяха. Всеки час изпитваше благодарност, че Бойд се възстановяваше, и се впускаше в работата си с ентусиазъм, който я поглъщаше.
— Сила.
Тя не подскочи, когато чу името си, а се извърна плавно на стола и се усмихна на Ник.
— Здрасти.
— Аз, ами реших да се върна.
Сила се усмихваше, докато пое чашата с кафе.
— Разбрах.
— Марк го прие много добре.
— Ти си много ценен за радиото, Ник. Доволна съм, че размисли.
— Да, ами… — Той замълча и се вгледа в белега на дланта й. Само преди дни й бяха извадили шевовете. — Радвам се, че си добре.
— И аз. Би ли ми подал рекламата на пицария Роко?
Ник почти скочи, измъкна касетата от мястото й и я подаде на Сила. Младата жена я пусна.
— Искам да ти се извиня — изломоти той.
— Няма за какво.
— Чувствам се като глупак, особено след като чух… Ами като разбрах всичко за Били и онзи там от Чикаго.
— Ти нямаш нищо общо с Джон, Ник. Поласкана съм, че си ме сметнал за привлекателна, особено след като имаш лекции заедно с невероятно красивата ми сестра.
— Дебора е приятна. Но е прекалено умна.
За пръв път от един месец Сила се разсмя от сърце.
— Благодаря много, малкия. Тогава какво остава за мен?
— Не исках да кажа… — Той се спря, притеснен до смърт. — Исках само да кажа…
— Я не се връзвай. — Тя му се усмихна бързо и се обърна към микрофона. — Здрасти, Денвър, през следващия четвърт час ще ви забавляваме до безкрай. Сега е 10:45, четвъртък вечер, а аз едва сега започвам да загрявам. — Пусна им едно от дивите парчета на Гънс енд Роузиз. — Ето на това му викам рокендрол — каза си Сила. — Хей, Ник, защо не… — Думите й прекъснаха, когато видя майката на Бойд на вратата. — Госпожо Флечър. — Сила скочи и едва не се удуши със слушалките.
— Надявам се, че не те прекъсвам — усмихна се тя на Сила и кимна към Ник.
— Не, не, разбира се, че не. — Сила приглади напълно безуспешно мърлявите си джинси. — А-а-а… Ник, би ли донесъл на госпожа Флечър чаша кафе?
— Не, миличка, благодаря ти. Ще остана съвсем малко.
Ник се извини и ги остави сами.
— И така — подзе госпожа Флечър, след като се огледа. Примига, когато видя плакатите на стената и разгледа апаратурата. — Значи тук работиш?
— Да. Аз можех… Щях да ви разведа, но сега трябва…
— Няма нищо. — Бръчките от напрежение вече ги нямаше около очите й. Беше елегантна, привлекателна и много изискана жена. И накара Сила да се почувства неудобно. — Не искам да ти прекъсвам работата.
— Не, аз… Ами свикнала съм да има хора наоколо.
— През последните няколко дни ни липсваше в болницата и затова реших да мина да си вземем довиждане.
— Тръгвате ли си?
— Бойд вече не е на системи и можем да се върнем в Париж. Там сме по работа, а и за удоволствие.
Сила издаде някакъв неопределен звук и представи следващата песен.
— Сигурно сте вече спокойна, че Бойд… Нали вече е добре. Сигурно сте преживели истински кошмар.
— Всички, не само ние. Бойд ни обясни всичко. Ти също си преживяла страшни неща.
— Вече свърши.
— Да. — Тя пое ръката на Сила и се вгледа в заздравяващата й рана. — Опитът оставя белези. Някои са по-дълбоки от други. — Госпожа Флечър пусна ръката на Сила и отново обходи с поглед стаята. — Бойд ми каза, че ще се жените.
— Аз… — Тя се отърси от изненадата и прочисти гърлото си. — Извинете за минута. — Обърна се към конзолата и включи следващото изпълнение, а след това натисна някакво копче. — Дойде време за нашата загадка — обяви Сила. — Ще чуете записа, а след това очаквам обажданията ви. Първият, който ми каже името на песента, изпълнителят и годината, когато е записана, печели два билета за концерт. Имайте предвид, че в края на месеца очакваме Мадона.