— Очарователно — усмихна се госпожа Флечър с усмивката на Бойд. — Както казах, разбрах от Бойд, че ще се жените. Чудех се дали няма да имаш нужда от помощ за приготовленията.
— Не. Искам да кажа… Не съм казала… Извинете ме. — Тя се хвърли към мигащата светлина. — Радио КИП. Не, съжалявам. Погрешен отговор. Опитайте отново. — Стараеше се да мисли трезво, докато приемаше обажданията. Гласът на четвъртото обаждане й се стори познат.
— Здрасти, О’Роарк.
— Бойд. — Тя погледна безпомощно към майка му. — Сега работя.
— Аз пък се обаждам. Имаш ли си вече победител?
— Не, но…
— Сега вече имаш. „Илектрик авеню“ на Еди Грант, 1983.
Сила се усмихна.
— Много си ми умен, готин. Както изглежда, току-що спечели два билета за концерт. Изчакай малко. — Тя включи микрофона си. — Вече имаме победител. — Госпожа Флечър търпеливо я наблюдаваше как работи и се усмихваше, докато слушаше гласа на сина си по телефона. — Поздравления — каза Сила и включи нова плоча.
— Значи ще дойдеш с мен на концерт.
— Ако имаш късмет. Трябва да затварям.
— Хей! — извика той, преди тя да бе прекъснала. — Все още не съм чул „Двубой на банджо“.
— Продължавай да слушаш. — Пое си дълбоко дъх и се обърна към майка му. — Много се извинявам.
— Няма нищо, не е проблем. — Всъщност всичко тук я очароваше. — За сватбата.
— Не знам дали ще има сватба. Искам да кажа, няма да има сватба. — Сила прокара ръка през косата си. — Май няма.
— Ами добре… — Същата слаба, едва доловима усмивка се плъзна по устата й. — Когато решите, един от двама ви с Бойд ще ни съобщи. Той е много влюбен в теб. Нали знаеш?
— Да. Поне така си мисля.
— Разказа ми и за родителите ти. Надявам се, нямаш нищо против.
— Не. — Тя седна отново. — Госпожо Флечър…
— Казвай ми Лиз.
— Лиз. Надявам се не си мислите, че си играя игрички с Бойд. Не очаквам от него да се промени. Никога не бих го накарала да се променя, ала просто не знам дали ще мога да живея с него, като знам какво работи.
— Страхуваш се от това, че е полицай? Страх те е, че може да умре и да те изостави също като родителите ти?
Сила сведе поглед към ръцете си и разпери пръсти.
— Май като махнем пълнежа, същността е точно това.
— Разбирам. И аз се притеснявам за него — призна тихо тя. — Но също така проявявам разбиране за нещата, които той трябва да върши.
— Да, трябва. Все за това мисля, откакто го раниха. — Сила отново вдигна поглед, очите й бяха напрегнати. — Как понасяте това?
Лиз пое неспокойната ръка на Сила в своята.
— Обичам го.
— И това е всичко?
— Така трябва да бъде. Винаги е трудно да загубиш човек, когото обичаш. Ти си загубила родителите си при трагичен инцидент, а според Бойд, напълно нелеп. Майка ми почина, когато бях на шест. Обичах я много, въпреки че прекарвахме много малко време заедно.
— Съжалявам.
— Един ден се поряза в градината. Нещо дребно на палеца и тя не му обърна внимание. След няколко седмици почина от отравяне на кръвта. И всичко това от едно дребно порязване с ръждясала градинска ножица. Трагично и нелепо. Трудно е да се каже кога човек, когото обичаме, ще ни бъде отнет. А колко тъжно би било, ако не си позволяваме да обичаме, защото ни е страх да не загубим този, когото обичаме. — Тя докосна с ръка бузата на Сила. — Надявам се да се видим отново, и то скоро.
— Госпожо Флечър… Лиз — каза Сила, когато другата жена спря на вратата. — Благодаря ви, че дойдохте.
— За мен беше удоволствие. — Тя погледна към един от плакатите на стената, на който известна рок звезда, гол до кръста, с коса до раменете, се усмихваше приканващо. — Май предпочитам Коул Портър.
Сила се усмихна и пусна друга касета. След рекламата остави слушателите да се наслаждават на блок от петнадесет минути музика, за да помисли спокойно.
Когато започнаха да се обаждат за желанията си, Сила бе неконтролируемо нервна, ала вече решила как да постъпи.
— С вас е Сила О’Роарк от радио КИП. Вече е пет минути след полунощ и ви очаквам на телефона, за да чуя желанията ви. Преди първото обаждане аз самата имам едно желание. То е за Бойд. Не, готин, няма да ти пусна, „Двубой на банджо“. Ще трябва да се понапънеш, за да си спомниш тази песен. Стара е и е на Платърс „Само ти“. Надявам се, че слушаш, защото искам да ти кажа… — За пръв път в кариерата си тя не знаеше какво да каже, докато бе в ефир. — О, Боже, колко е трудно. Исках да кажа, че най-сетне разбрах, че ти си единственият за мен. Обичам те и ако предложението ти все още е в сила, готова съм да го приема.