Слоун се засмя. След това се заслуша с интерес.
Когато си тръгна, Дъглас Мейтланд застана в края на градината и се загледа след нея, след което тръгна към къщата и бавно влезе в кухнята.
— Добро утро — поздрави той сина си и дъщеря си, докато си наливаше кафе. — Трябваше да видите изгрева тази сутрин. Беше красиво.
Синът му четеше „Уолстрийт Джърнъл“. Дъщеря му изваждаше филийки от тостера. И двамата го погледнаха изненадани от жизнерадостния му тон.
— Тази сутрин си в добро настроение — отбеляза Ноа.
— Имах забележителна сутрин.
— Какво прави? — скептично го предизвика дъщеря му Кортни. — Първо, не си ходил никъде. Второ, няма къде да отидеш. Палм Бийч е капан. Не мога да повярвам, че действително искаш да живея тук, когато мога да остана в Калифорния и да живея на пансион.
— Трябва да съм мазохист — весело й отвърна Дъглас. — И все пак, за да отговоря на оригиналния ти въпрос, една очарователна млада жена, която забеляза, че ме боли рамото и ми предложи помощ, а след това разговаряхме, ме накара да се чувствам прекрасно.
Кортни присви очи:
— Колко млада?
— Под тридесет, предполагам.
— Страхотно! Последните два пъти, когато срещна очарователна млада жена под тридесет, ти се ожени за нея.
— Не бъди саркастична, Кортни. Едната от тези жени е майка ти.
— А втората бе прекалено млада, за да има деца — излъга тя.
Дъглас не й обърна внимание и описа Слоун на сина си.
— Вземе за градинаря — разбираема грешка, като се има предвид, че копаех. Проведохме много приятен разговор. Никога няма да се сетиш коя е тя.
— Нека опитам — прекъсна го Кортни.
Двамата мъже не й обърнаха внимание.
— Коя е тя? — попита Ноа.
— Ако снощи си бил на вечеря у Картър, вероятно си я видял. Щях да я попитам за това, но не исках да си призная, че имам син на твоята възраст. Гордостта ми вече бе наранена от това, че бях сбъркан с градинаря. Името й с Слоун.
Ноа гръмко се изсмя.
— Сигурно се шегуваш! Каква тема на разговор намери с нея?
— Говорихме за много неща. Обсъждахме световните проблеми, икономиката…
— Сигурно през цялото време си говорил ти — саркастично изрече синът му, — тя не би могла да каже и едно смислено изречение.
— Тази сутрин се справи много добре. Спомена, че е слушала подобна дискусия предишната вечер. Когато ми каза какво е чула, то звучеше така, сякаш идва от теб.
— Удивен съм, че е била способна да го повтори, но повярвай ми, не го е разбрала.
— Говориш така, сякаш тя е папагал. Наистина Ноа, мисля, че съм доста обективен и добър съдия и мога да гарантирам, че тя не само е красива, но също и много интелигентна. А и остроумна.
— И двамата ли говорим за дъщерята на Картър Рейнълдс?
Този път Дъглас бе шокиран.
— Неговата какво?
— Картър има две дъщери. Париш е по-голяма с една година.
— Познавам Картър от векове и той никога не ми е споменавал, че има друга дъщеря.
— Снощи ми каза, че момичетата са били разделени още като бебета при развода и Слоун е останала при майка си. След сърдечния си удар Картър решил да я покани на гости. До вчера двата клона на семейството не са имали никакъв контакт помежду си.
— Защо?
Ноа отмести вестника си настрани и стана.
— Нямам представа. Картър не пожела да ми даде повече информация, а аз сметнах, че не е удобно да питам.
— Усетих, че тя крие нещо — усмихна се Дъглас. — Заблудих я, като я оставих да си мисли, че съм градинар, така че тя ме е изиграла, като е запазила в тайна своята самоличност. Трябва да е знаела, че ще разбера коя е. Тя е удивителна! Казах ти, че си я подценил.
— Вероятно — отвърна Ноа.
— Виждам как ще се развият нещата — обади се Кортни. — Брат ми ще се ожени за Париш, баща ми ще се ожени за сестра й, а аз ще отида на шоуто на Сали Джеси Рафаел и ще говоря за кръвосмешението в доведените семейства. Ще бъде много емоционално.
— И по-рано съм ти казвал, че няма да се оженя за Париш — добави брат й.
— Е, не можеш да се ожениш за Слоун, защото баща ни възнамерява да го направи. А и не можеш да се ожениш за нея, след като той го направи, защото това вече е ставало и няма да мога да отида на шоуто на Сали. Вече са правили програми „доведената ми сестра ми беше доведена майка“.
— Престани!
Кортни погледна към баща си.
— Защо му позволяваш да ми говори така?
Дъглас взе вестника.
— Той не ми е баща, а само брат. Защо му позволяваш да ми говори по този начин?