— Не внимаваше — изрече той със същия снизходителен тон, с който поучаваше и Париш. Вместо да й даде време да се върне на мястото си, той отново я хвана натясно, докато не си бе възвърнала равновесието.
Слоун реши, че идеята да го хвърли по гръб е много добра. Той пристъпи напред, сметна, че тя се е открила, и нанесе удар. Младата жена се извъртя и с висок силен ритник го просна на тревата.
— Мисля, че този път се бях съсредоточила по-добре — спокойно отговори тя.
Малко по-войнствено настроен, той стана и се завъртя, търсейки нова мишена. Тя си каза, че той е много добър, но и прекалено самоуверен. Той я нападна, тя го контрира с блок и го удари в слънчевия сплит, от което той остана без дъх.
— Този път бях по-бдителна.
Когато отбеляза следващия си удар, тя осъзна, че той е ядосан. Баща й се преви, лицето му бе зачервено от смущение и гняв, а движенията му изгубиха цялата си грациозност и стил. Очакваше тя да се открие, след това се завъртя и ритна, но не я достигна. В момента, в който стъпи на крака, Слоун отбеляза нов удар, след което реши, че е време да прекрати това представление. Плясвайки с ръце по бедрата си, тя излезе извън досега му.
— Това ми е достатъчно — засмя се. — Играеш прекалено грубо.
— Още не сме свършили — каза той, изтупвайки тревата от шортите си.
— Напротив. Изтощена съм.
Най-неочаквано Ноа Мейтланд й се притече на помощ.
— Картър, не е учтиво да се нахвърляш върху гостите си на втория ден от посещението им.
— Точно така — пошегува се Слоун, — трябва да изчакаш до третия. — Тя се обърна, за да вземе ракетата си, но Ноа я вдигна и й я подаде.
— Баща ми ти изпраща поздрави — каза той, усмивката му беше толкова обезкуражаваща, че Слоун с усилие възприе думите му.
— Моля?
— Баща ми каза, че тази сутрин сте провели интересен разговор.
— Не знаех, че това е баща ти — уплашено промълви тя.
— Така и предполагах. — Той погледна към Картър и тя прие това като възможност да се измъкне.
— Картър — каза той, — ако смяташ да отидеш на редовната среща за покер в клуба във вторник вечер, бих желал да заведа Слоун, Пол и Париш на вечеря.
Слоун вече вървеше към къщата с Пол, но чу баща й да отговаря:
— Това е великолепна идея! Слоун — извика той, — това устройва ли ви?
Това не беше „великолепна идея“ и не я „устройваше“. Тя се обърна и извика:
— Чудесно. — После тихо каза на Пол: — Иска ми се да намерим начин да се измъкнем.
Той обърна поглед към нея.
— Бих желал да разбера какви са тези документи, които Мейтланд иска да се подпишат.
— Ноа Мейтланд заподозрян ли е?
— Всички са заподозрени, с изключение на теб и на мен. И — пошегува се той — не съм съвсем сигурен за теб. — После съвсем сериозно изрече: — Чудя се какви документи се нуждаят от подписа на Едит Рейнълдс. Ако знаехме, това би могло да даде нова насока на диренето.
Слоун имаше чувството, че той не й казва цялата истина, но знаеше, че е безсмислено да му задава повече въпроси.
— Как срещна бащата на Мейтланд тази сутрин?
— Като се връщах от кроса си, видях мъж, който копаеше в една градина и изведнъж се преви от болка. Спрях да му помогна и останах да си поприказваме няколко минути. Отначало си помислих, че е градинарят.
— Не си му казала нищо, нали?
— Нищо, което би могло да ни навреди. Всъщност се представих само с малкото си име, но не можех да не кажа къде съм отседнала. Има ли някакъв проблем?
Той се замисли.
— Абсолютно никакъв — изрече със странна усмивка. Бащата на Мейтланд не е единственият, когото си впечатлила днес. Мисля, че впечатли и сина.
— Изключено!
— Забелязах как те гледаше. Ти също го усети и това те направи нервна.
Слоун се подсмихна на абсурдността на заключението му.
— Мъже като Ноа Мейтланд генерират достатъчно сексуална енергия, за да осветят Ню Йорк Сити, и го знаят. Това е сила, която притежават и използват върху всеки, който се случи наблизо. Аз се случих наблизо. Усетих лек удар и той ме направи нервна.
— Това ли е начинът, по който ти действа? Колко мъже като Ноа Мейтланд познаваш?
— Аз съм имунизирана срещу въздействието на мъже като Ноа.
— За какво говориш?
— За майка си. От онова, което ми е казвала, и това, което мога да видя със собствените си очи, баща ми е бил същият като Ноа. Знаеше ли, че Париш е влюбена в него? Те са сгодени.
Бяха близо до стълбите на вътрешния двор и той понижи глас:
— Париш не е влюбена в него. Баща ти я принуждава да се омъжи за Мейтланд. За съжаление — добави той философски — това не означава непременно, че няма да отстъпи. Те са много властни и я контролират.