— Откъде знаеш всичко това?
— Тази сутрин на закуска тя ми довери първата част. За втората сам се досетих.
— Тя ти е казала това? — изненада се Слоун. — Трудно ми е да си представя, че се е разкрила толкова много пред когото и да е. И защо точно пред теб?
— Защото аз не се опитвам да доминирам над нея. От друга страна, аз съм мъж, а тя е свикнала да се подчинява на мъжете, така че когато й зададох откровен въпрос, тя се почувства задължена да отговори.
— Това е толкова тъжно — каза Слоун, когато спряха близо до задния вход на къщата. — Не очаквах да я харесам. Не искам да я харесвам.
Той се усмихна.
— Но я харесваш и ще я харесваш. А също и ще се опиташ да я закриляш и от двамата, докато си тук.
Понякога Пол я вбесяваше.
— Защо си толкова сигурен? Защо изобщо смяташ, че ще направя нещо подобно?
— Няма да устоиш — констатира той неумолимо, но деликатно. — Стремиш се да помагаш на хора, които се нуждаят от теб.
— Ти не си психиатър.
— Истина е — усмихна се той, докато се пресягаше да и отвори задната врата, — но познавам нежните сърца, а твоето е меко като масло.
— Това звучи отвратително.
— Всъщност беше комплимент — любезно отвърна той. — Луд съм по маслото. Просто не позволявай добротата ти да пречи на преценката ти или на работата ти тук.
Гари Дишлър ги пресрещна в кухнята, така че Слоун бе лишена от възможността да отвърне на тази последна подигравателна забележка.
— Сутринта беше забавна — изрече, — отивам да се изкъпя.
— Извинете ме, госпожице Рейнълдс — каза Дишлър. Госпожа Рейнълдс иска да ви види в зимната градина.
— О! — Слоун погледна изцапаните си ръце и боядисаните от тревата шорти. — Първо трябва да се изкъпя и да се преоблека. Бихте ли й казали, че след това веднага ще отида?
— Госпожа Рейнълдс иска да ви види незабавно — информира я той.
— Ще дойда с теб — каза Пол.
Гари поклати глава и много твърдо каза на Слоун:
— Госпожа Рейнълдс каза, че иска да ви види насаме.
Когато се обърна и съзря киселото изражение на Едит Рейнълдс, разбра, че възрастната жена е видяла кратката схватка и не я е одобрила.
— Страхотна демонстрация направихте отвън. — Тя хвърли укорителен поглед към разрошената коса и мръсните шорти на Слоун. — Добре възпитаните млади жени не се търкалят по тревата и не се разхождат с мръсни дрехи.
Слоун се възмути:
— Не желаех да правя демонстрация. Постарах се да я избегна, но внукът ти настояваше. Освен това щях да се преоблека, но господин Дишлър заяви, че желаеш да ме видиш незабавно.
Лицето на Едит се изопна.
— Свърши ли?
Слоун кимна.
— Доста буен нрав имаш.
— Имах доста трудна сутрин.
— Забелязах. Както разбрах от Ноа, през последните няколко часа си тичала по плажа и си се опитала да помогнеш на Дъглас Мейтланд. Върнала си се навреме, за да играеш тенис, макар че не игра добре и завърши ангажираната си сутрин, хвърляйки баща си по гръб. Ако имаш още излишна енергия, следобед можеш да усъвършенстваш бекхенда си.
— Какво?
— Има какво още да се желае от играта ти на тенис.
— Госпожо Рейнълдс, аз не съм представител на бездействащите богаташи. Работя за прехраната си, времето ми е ценно, искам да го прекарвам така както ми харесва, а и не обичам да играя тенис.
— По мое време обирах трофеите. Семейство Рейнълдс винаги са били изключителни тенисисти. Членовете на фамилията побеждават в състезанията в най-добрите клубове на страната. В момента играта ти е позор за фамилното име. Въпреки това със сериозна подготовка вярвам, че ще се доближиш до нашата класа.
— Нямам нито намерението, нито желанието да го сторя — презрително отвърна Слоун. — Аз не съм член на фамилията Рейнълдс.
— Глупаво момиче! Не изглеждаш като нас, но по нрав си повече Рейнълдс, отколкото е Париш. Откъде мислиш, че притежаваш това гордо и предизвикателно поведение, което ми демонстрираш точно в този момент? Защо смяташ, че не допусна Картър да те унижи там отвън? Погледни се — непреклонна, сигурна в себе си, макар че си мръсна и скандално облечена, си убедена като крал, че имаш пълното право да ме гледаш в очите и да ми говориш така в собствената ми къща, защото смяташ, че си права, а аз греша.
— Ако смяташ, че трябва да се чувствам поласкана, длъжна съм да ти кажа, че не съм.
— Ха! — възкликна тя. — Говориш като истинска Рейнълдс! Смяташ, че си по-добра от нас, въпреки че можем да купим и продадем града, в който живееш. Как ми се иска майката на Картър да беше жива, за да види това. Когато отиде във Флорида, за да го доведе у дома, възнамеряваше да вземе детето, което най-много прилича на нас. Въпреки всичко тази зла и глупава жена е взела грешното момиче.