— Добре, искам двете да прекарвате много време заедно. Какви са плановете ви за довечера?
— Ноа ни покани на вечеря.
— Отлично — каза баба й и кимна енергично. — Баща ти си мечтае вие двамата да се ожените по Коледа. Трябва да прекарваш повече време с Ноа.
Слоун не искаше да играе голф и знаеше, че Париш не иска да се омъжи за Ноа. Картър и Едит Рейнълдс очевидно не се интересуваха от това, какво искат хората край тях. Слоун не бе сигурна какво иска тя — все още бе шокирана от нещата, които Едит бе казала, и бе нетърпелива да го сподели с Пол. Освен това бе сигурна, че желае да опознае Париш.
— Трябва да взема душ — обърна се Слоун и към двете и след това се усмихна на Париш. — Бих искала да ти благодаря, че направи играта по-лесна за нас. Беше много мило.
— Глупости — прекъсна я Едит. — Трябваше да използва времето, за да усъвършенства уменията си.
— Париш е наясно, че ние с Пол сме ваши гости, така че нейно задължение е да ни накара да се чувстваме добре. Мисля, че в една колонка по етикет във вестника прочетох, че това е първото и най-важно задължение на една домакиня. Не е ли така? — приключи Слоун.
Едит Рейнълдс не можеше да бъде заблудена.
— Млада госпожице, да не би да се осмеляваш да ми говориш за възпитание?
Слоун прикри усмивката си.
— Да госпожо, така мисля. Съвсем малко.
— Ужасно момиче — изрече старицата без гняв. — Не мога повече да те гледам с тези мръсни дрехи. Върви да вземеш душ.
Когато младата жена тръгна, Едит извика след нея:
— И не хаби водата.
После се обърна към Париш:
— Тя е нагла млада жена. Не се отнася с уважение към хората. Какво мислиш за нея?
Париш отдавна бе разбрала, че е безполезно да се противопоставя на член от семейството. Те бяха неумолими и непрощаващи, докато тя бе слаба и малодушна. И все пак през последния час видя как по-малката й сестра бе защитавала себе си, а след това и нея. Ето защо смяташе, че трябва да постъпи по същия начин. Дланите й се бяха изпотили от напрежение и тя ги избърса в шортите си.
— Съжалявам, прабабо — гласът й трепереше, — но тя…
— Престани да заекваш, дете! Превъзмогнала си тази пречка в говора преди много години.
Макар че трепереше, Париш решително повдигна брадичка, погледна прабаба си в очите, както бе направила Слоун, и изрече:
— Мисля, че тя е страхотна.
— Е, защо тогава не го каза веднага?
Неспособна да отговори или да изтърпи някоя лекция. Париш погледна часовника си.
— Ако не побързам и не взема душ, ще изпуснем свободното си време в клуба преди чая.
— Прегледай дрехите й — извика Едит. — Трябва да се убедиш, че няма да се излага или да излага нас, докато е тук. Ще се среща с приятелите ни в клуба и в града. Ако се нуждае от дрехи, осигури й ги.
Младата жена се обърна ужасена.
— Не мога да прегледам дрехите й и ако не ги харесам, да й кажа, че не са подходящи.
— Разбира се, че можеш. Имаш чувство за стил. Създаваш модели.
— Да, но…
— Париш! Заеми се е тази задача. И — извика тя — няма смисъл да харчиш пари по скъпите магазини тук.
ГЛАВА ОСЕМНАДЕСЕТА
Слоун нямаше представа какво знае ФБР за баща й и неговите сделки и дори какво подозираха, че е извършил, но изглеждаше важно да съобщи на Пол това, което бе научила. Почука на вратата на стаята му. Когато не получи отговор, продължи по коридора до стаята си и установи, че вратата е заключена. Почука.
— Има ли някой вътре? — извика тя.
Вратата се отвори така внезапно, че тя отстъпи назад и объркано загледа Пол, който беше по шорти и държеше книгата й, с показалец между страниците, за да запомни докъде е стигнал.
— В стаята ми няма балкон, така че реших да дойда в твоята и да почета малко, докато се върнеш — обясни й.
Тя го последва вътре и затвори вратата.
— Какво всъщност правиш тук?
— Търсех подслушвателни устройства. Не открих.
Мисълта, че един дом би могъл да се подслушва от собственика му, й се стори нелепа и тя му го каза.
— Трябваше да се уверя. Баща ти е много предпазлив човек.
— Не чак толкова, иначе нямаше да сме тук — пошегува се тя. — И като стигнахме до въпроса, защо сме тук — добави с доволна усмивка, — току-що проведох разговор е прабаба си, благодарение на който научих доста неща. Знаеше ли, че тя контролира основната част от парите на семейството?
— Имаш предвид „Хановър Тръст“ ли?
Леко разочарована, Слоун кимна.
— Какво ти каза тя?
Съобщи му това, което смяташе, че го интересува.
— Нищо ново — заяви той. — Поне нищо, което да е от голямо значение. Беше там доста време, за какво още разговаряхте?