Париш изглеждаше шокирана от това предположение.
— Не, но ще бъде разочарован.
— Разбирам. Имаш предвид, че ще реагира както тази сутрин, когато бе разочарован от играта ти?
— Да, само че сега ще бъде силно разочарован и от двете. Тази сутрин бе сърдит само на мен. На него не му минава толкова бързо — обясни тя така, сякаш това бе неин проблем, а не негов — оправдание, което Слоун трябваше да приеме и разбере.
— Ако аз категорично откажа, тогава той не може да бъде недоволен от теб, нали?
— Да, предполагам.
— На теб играе ли ти се голф?
Тя се колеба толкова дълго, че Слоун не бе сигурна дали Париш не иска да отговори, или не знае какво иска.
— Не, не ми се играе. Голфът не ми харесва толкова, колкото би му се искало на татко.
— Ако в този момент можехме да направим всичко, което пожелаеш, какво би поискала?
— Бих желала да обядваме някъде и просто да си поговорим.
— Чудесно. След като аз отказвам да играя голф, той няма да се разочарова от теб, така че нека да обядваме и да си поговорим.
Париш се поколеба, след което направи внезапен десен завой.
— Знам най-подходящото място. Малко кафене, където ще можем да хапнем на открито. Никой няма да ни притеснява.
Оказа се, че кафенето на Париш е френски луксозен ресторант с навес над входа, ограден вътрешен двор с фонтан и паркинг. Метр д’отелът я познаваше по име.
— Бихме искали да седнем навън, Жан — каза му Париш с усмивка, на която Слоун вече се възхищаваше, тъй като знаеше, че е искрена.
— Да ви донеса ли нещо за пиене? — попита ги той, когато се настаниха на една маса близо до фонтана.
Париш погледна към Слоун, за да вземе решение, след което внезапно го взе сама.
— Мисля да поръчаме шампанско, някое много добро шампанско за специален случай.
— Рожден ден? — предположи той. Тя поклати глава и погледна срамежливо към сестра си. — По-скоро прераждане.
Когато той се отдалечи, настъпи неловка пауза. На отсрещния тротоар една майка возеше бебе в голяма количка, а едно момче кръжеше около нея с колело.
— Получих първото си колело, когато бях на пет години наруши мълчанието Слоун. — Беше прекалено голямо за мен и връхлитах с него върху всички, които минаваха покрай мен, докато накрая се научих да го управлявам. Регулировчикът казваше, че представлявам истинска заплаха за хората.
— Винаги ли си знаела, че искаш да се занимаваш с вътрешно обзавеждане?
Въпреки че й се налагаше да крие някои неща относно настоящия си живот, Слоун бе твърдо решена да бъде откровена с Париш за всичко останало.
— Всъщност — призна тя — мечтаех да съм Супермен или Батман. Ами ти?
— В момента, в който получих първата си кукла, започнах да й търся подходящи дрешки. Предполагам, че винаги съм се интересувала от мода.
Един сервитьор пристигна с бутилка шампанско върху сребърен поднос, а край тях минаха момче и момиче, които се държаха за ръце.
— Изглеждат прекалено млади, за да ходят на срещи и да се държат за ръце, нали? — отбеляза Слоун и когато сестра й кимна, тя попита: — На колко години беше, когато отиде на първата си среща?
— На шестнадесет. Той се казваше Дейвид и ме заведе на училищните танци. Исках да отида с друго момче, но татко познаваше семейството на Дейвид и реши, че той е много по-подходящ.
— Как мина?
— Беше ужасно — довери Париш с усмивка и потръпна. — Като се прибирахме към къщи след танците, той започна да пие, след това паркира колата и започна да ме целува. Не спря, докато не избухнах в плач. А каква беше твоята първа среща?
— Подобна на твоята — засмя се Слоун. — Излязох с Бъч Балами, който беше с около тридесет сантиметра по-висок от мен и не можеше да танцува. Прекара по-голямата част от вечерта в съблекалнята. Пиеше бира с приятелите си първокурсници от отбора по футбол. Когато се прибирахме, той паркира колата и започна да ме целува.
Париш се опита да отгатне края на историята:
— И ти също заплака, така че да те заведе у дома.
— Не, заявих му, че ако не ме пусне, ще кажа на приятелите му, че е гей. После събух първите си обувки с токчета и извървях пеша три километра. Когато се прибрах, чорапогащникът ми беше в ужасно състояние.
Сестра й се засмя, а Слоун вдигна чашата си.
— За нас — за това, че сме оцелели по време на първата си среща — изрече тържествено.
Чукнаха чашите си и Париш добави:
— За нас и всички момичета с първа среща като нашите. Точно тогава се появи сервитьорът и им подаде по едно отворено меню. Слоун попита сестра си:
— Какво мразиш?
— Брюкселско зеле. А ти?