— Черен дроб.
— Казват, че ако дробът се приготви с…
Слоун поклати глава.
— Няма начин да приготвиш дроба по такъв начин, че да може да се яде. В края на краищата може би не сме генетични сестри. Може би аз съм била осиновена… Защо се смееш?
— Защото просто повтарях това, което казват хората. Мразя дроб. От него ми се гади.
— Гаденето е абсолютно потвърждение. Ние определено сме свързани — щастливо установи Слоун. Париш обаче стана много сериозна:
— Не е задължително. Ще ти задам най-трудния въпрос от теста, така че си помисли преди да отговориш. Какво мислиш за доматената супа?
Сестра й потрепери и двете се засмяха. Сервитьорът беше поставил панерче с пресни хлебчета на масата и Париш си взе едно.
— Някога била ли си омъжена?
— Не, а ти?
— Почти. Сгодих се, когато бях на двадесет и пет. Хенри беше на тридесет и две, срещнахме се в Санта Барбара на едно театрално представление. Два месеца по-късно се сгодихме.
— И какво се случи?
— Един ден след годежа татко откри, че Хенри е разведен. Бившата му съпруга и двете му деца живеят в Париж.
— Сигурно е било ужасно за теб.
— Да. Най-много ме заболя от това, че ме беше излъгал. Татко му нямаше доверие от самото начало.
Слоун можеше да си представи колко малко й е съчувствал Картър Рейнълдс и съжали, че тя или майка й не са били тогава с Париш, за да й помогнат.
— Баща ти как разбра за това?
— Той е и твой баща — напомни й Париш с усмивка, след което отговори на въпроса й. — Щом започнахме да се срещаме, татко го проучи, но докладът от Европа дойде едва след обявяването на годежа.
— Той внимателно ли проучва приятелите ти?
Париш кимна, като че ли това беше най-нормалното нещо на света.
— Не само приятелите ми, но и хората, които не познава и които прекарват много време с нас. Татко смята, че трябва да бъдеш внимателен с хората, с които се срещаш. Той не се доверява лесно. — Тя вдигна очи към Слоун: — Хайде да говорим за нещо друго. Разваленият ми годеж не заслужава и една минута повече от ценното ни време.
След това часовете отлетяха, изпълнени е колебливи въпроси, откровени отговори и топли усмивки, докато двете непознати откриваха, че отдавна са свързани. Без да обръщат внимание на сервитьорите, ястията и възхитените погледи на мъжете, седяха на маса до тротоара и внимателно изграждаха моста между изминалите тридесет години.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТА
Докато пътуваха към къщи, Слоун се чувстваше така, сякаш магията от последните няколко часа бе разпростряла красотата си над целия Палм Бийч. Небето над тях беше кристално синьо, а облаците — по-бели и по-пухкави. Океанът бе по-величествен, а плажът по-красив. Цветовете бяха по-живи, звуците действаха успокояващо и морският въздух бе още по-свеж. До вчера двете с Париш бяха непознати, които мислеха една за друга като за съпернички, а сега бяха сестри, които се смятаха за съюзници. Тя погледна към Париш, чиято усмивка бе изпълнена с почуда и наслада, каквито изпитваше и Слоун.
— Нямахме време да говорим за вас с Пол — каза Париш, когато наближиха къщата. — Отношенията ви сериозни ли са?
Тя се поколеба. Внезапно осъзна, че тази прекрасна и крехка връзка със сестра й ще бъде изложена на опасност заради лъжите, които двамата с Пол й бяха наговорили. Ако той не откриеше доказателства срещу Картър, тогава на Париш можеше поне да й бъде разкрита истината за причините, които ги бяха довели в Палм Бийч. В такъв случай Слоун щеше да измисли някакво извинение за това, че е скрила истинската си професия. Но ако намереха доказателства, сестра й щеше да научи за измамата им и тя се страхуваше от реакцията й. И в двата случая беше в капан. Не можеше да каже нищо, което да попречи на разследването на Пол, тъй че взе решение да се придържа възможно най-близо до истината.
— Ние сме просто приятели. Не исках да идвам. Пол ме убеди, че е необходимо, и ми предложи да ме придружи.
— За морална подкрепа — заключи Париш. — Той е толкова мил. Един човек, на когото знаеш, че можеш да имаш доверие.
Слоун си каза никога да не се доверява на преценката на сестра си относно мъжете.
— Ами ти и Ноа? Картър ми каза, че сте сгодени.
— Татко е твърдо решен да стане така. Казах му, че не желая да се омъжа за Ноа, но той просто не може да го разбере.
— Защо не искаш да се омъжиш за него?
Париш я озари с очарователна усмивка.
— Вероятно защото Ноа е много привлекателен и невероятно богат и жените полудяват по него. Все едно, той също не иска да се жени за мен и ние сключихме тайно споразумение, което решава проблема.
— Какво споразумение?
— Просто той няма да ми предложи — каза тя през смях, когато сви по алеята. Вратите се отвориха автоматично. Вниманието на Слоун се насочи върху охранителната система.