— Казах ти да се обръщаш към мен с прабабо.
— Да, прабабо — бързо се поправи младата жена, усещайки, че ако отстъпи по този въпрос, ще спечели. Оказа се права.
Устните на Едит Рейнълдс неохотно се разтеглиха в усмивка.
— Също така си и ужасно упорита.
— Майка ми твърди същото.
За да запази достойнство, Едит царствено махна с ръка, в знак, че я освобождава.
— Върви си. Стига ми толкова. Искам да говоря насаме с Париш.
Доволна, че сестра й няма да бъде порицана заради пропуснатия урок по голф, тя побърза да се подчини. След като си тръгна, Едит кимна към стола срещу канапето.
— Седни. Искам да зная какво правихте и за какво си говорихте.
— Обядвахме в „Льо Жамин“ и си говорихме за всичко — отвърна Париш, като седна. Повече от час тя се опитваше да повтори това, което бе казала Слоун, но непрестанно бе прекъсвана от въпросите на прабаба си. — Беше чудесно — сподели тя, когато инквизицията най-накрая приключи. — Можех да остана там целия ден и цялата нощ. Слоун се чувстваше по същия начин. Сигурна съм в това.
— А сега — хладно каза Едит — предполагам, че искаш да отидеш в Бел Харбър и да се срещнеш е майка си.
Младата жена се подготви за възраженията й, но не отстъпи, както би направила обикновено.
— Да, искам. Слоун ми разказа всичко за нея и тя изобщо не прилича на жената, която ми бяха описали татко и баба.
— Познаваш Слоун по-малко от два дни и си готова да повярваш на нея, а не на тях, така ли?
Париш внимателно обмисли отговора си:
— Не се осланям на ничие мнение. Просто искам сама да преценя.
Вместо да изрече нещо язвително, прабаба й се облегна назад и се загледа в нея. След продължително и напрегнато мълчание тя каза:
— Изглежда, че упорството и предизвикателното поведение на Слоун са изключително заразни.
— Надявам се да е така — вирна брадичката Париш.
— Ако все още се интересуваш и от съветите на други хора, предлагам ти да не споделяш с баща си новото си мнение за майка си.
Париш кимна и стана.
— Мога ли вече да си вървя?
— Разбира се — отвърна старицата.
Докато Париш напускаше стаята, Едит я наблюдаваше и няколко минути остана неподвижна, потънала в мисли, след което се пресегна към телефона до стола и набра един номер, който не бе записан в указателя.
— Имам малко работа за теб, Уилсън — каза тя. — Трябва да се свърши много дискретно и бързо.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ВТОРА
— Как мина денят ви? — попита Ноа, когато влезе във всекидневната, където баща му гледаше стар филм с Джон Уейн, а Кортни се бе отпуснала в един стол и прелистваше списание със слушалки на ушите. Тя махна слушалките, а Дъглас вдигна поглед.
— Моят беше отегчителен — оплака се баща му е огорчения глас на инвалид, който смята, че всички трябва да страдат заедно с него заради ограничения му живот. — Четох и подремнах. Ти къде беше целия следобед?
— Тази сутрин отнесох някои документи на Картър, след това свърших някои работи и се срещнах е Гордън Сандърс.
— Нямам доверие на Сандърс — заяви Дъглас, след което нетърпеливо попита: — Видя ли Слоун, като беше при Картър?
— Да — отвърна синът иронично, — пристигнах точно когато той я предизвикваше на двубой, за да покаже какво е научила на някакъв курс по самозащита, който вероятно е посещавала.
— Тъжно е, че жените трябва да посещават курсове по самозащита, защото не се чувстват в безопасност по улиците. Бедната Слоун! Тя е мила и нежна като гълъбче.
— Твоето сладко малко гълъбче тръшна Картър по гръб. Два пъти.
Дъглас занемя.
— Сериозно? Е, все още съчувствам на днешните жени. Представи си какво е да живееш в страх от това да те нападнат.
Ноа се засмя.
— Запази съчувствието си за нападателя й. Ако Слоун няма черен колан по карате или каквото и да е това, което използва срещу Картър, значи много скоро ще го получи. — Той погледна часовника си. — Трябва да се обадя по телефона.
— Тази вечер ще излизаш ли? — попита Дъглас, забелязвайки със закъснение, че Ноа е с костюм и вратовръзка.
Когато той каза, че ще излиза, и бащата, и дъщерята го погледнаха така, сякаш ги изоставяше съвсем сами в ръцете на съдбата. Гласът на Кортни прозвуча жално:
— И коя е щастливката тази нощ?
— Ще вечерям с Париш, Слоун…
— Този мъж няма срам — възмути се тя. — Хвърлил е око на две сестри. Това е кръвосмешение.
— И Пол Ричардсън — добави той към баща си, без да обръща внимание на сестра си.
— Кой е той?
— Приятел на Слоун.
— Горкичкият — присмя се Кортни, слагайки си отново слушалките, — ще изгуби приятелката си заради най-желания и най-смайващо красивия ерген на Палм Бийч.