Тя не позна. Слоун Рейнълдс едва забелязваше, че той е с тях в Оушън Клъб, и това не би го притеснявало, ако не бе започнал да проявява интерес към нея. От една страна, му бе трудно да приеме, че деликатната златокоса красавица с черна вечерна рокля бе същата разрошена гимнастичка, която тази сутрин бе хвърлила Картър по гръб. Докато я слушаше как си бъбри с Париш и Пол, той не можеше да си представи как миналата нощ бе могъл да я вземе за скучна или безмозъчна, но когато лично й зададеше директен въпрос, тя изглеждаше неспособна да му от говори. Ако не се обръщаше специално към нея, тя избягваше да го поглежда. Ричардсън бе още една загадка. Макар да бе дошъл със Слоун, обръщаше също толкова внимание и на Париш, и на сестра й сякаш не се тревожеше от това. Париш също бе съвсем различна. Ноа я познаваше от години, но тази вечер тя се държеше по-свободно с двама непознати, отколкото се бе държала някога с него или с други хора, с които я бе виждал. Освен това Ноа имаше невероятното усещане, че тя все повече харесва приятеля на сестра си.
Ако не се бе почувствал като аутсайдер, Ноа щеше да намери вечерта за изключително приятна. Дансингът в Оушън Клъб бе отделен от масите с дървена решетка, покрита с тропически растения, и докато чакаха да им сервират десерта, Ноа реши да покани Слоун да танцуват. Предвиди, че тя би могла да му откаже, затова отиде до стола й, преди да й предложи да танцуват. Тя вдигна глава и го погледна с изненада и тревога.
— О, не, благодаря. Не искам.
Ноа погледна към Пол едновременно с удивление и гняв.
— Неприятно ли ти е да танцувам с нея, или проблемът е в мен?
— Зависи — отвърна той с усмивка, след което се пошегува: — Ноа ще изглежда като отблъснат, ако го оставиш да стърчи там. Мъжете също имат чувства, знаеш ли? Бъди любезна и танцувай с него.
Ноа видя колко бавно и неохотно стана тя, а също и че не забелязваше погледите на мъжете, покрай които минаха. От опит знаеше, че красивите жени осъзнават как въздействат на мъжете и фактът, че тя или не знаеше, или не се интересуваше, засили нейната привлекателност. Когато започнаха да танцуват, тя се държеше на възможно най-голямо разстояние от него и спря погледа си на третото копче от ризата му. Слоун бе много напрегната. По време на вечерята Ноа я бе наблюдавал като ястреб и сега тя бе принудена да танцува с него. Той така я изнервяше, че тя не можеше да изрече смислен отговор, когато й задаваше въпрос. Беше толкова привлекателен, че всички жени я поглеждаха завистливо. Той бе мечтата на Сара и кошмарът на Слоун. Тя осъзна, че като не му обръщаше внимание, засилваше интереса му към нея. Реши, че най-добрият начин да го отблъсне, е да се престори на заинтригувана от него. Обаче това изискваше да флиртува с него или поне да гледа право в тези хипнотизиращи сини очи, а тя не беше в състояние да направи нито едно от двете. Ноа механично следваше музиката и се чудеше защо тя се държи толкова сдържано. Реши да й помогне да се отпусне, като пофлиртува с нея.
— Какво правят мъжете в Бел Харбър, за да те впечатлят?
Объркана от новата, леко интимна нотка, Слоун изрече първото, което й дойде наум.
— Те не го правят.
— Това ме успокоява.
— Кое?
— Това, че те също не те впечатляват. Мисълта, че не съм единственият, който не може да те заплени, ме успокоява.
Помисли си, че няма да му отговори, но тя спря невероятните си теменужени очи върху него.
— Имах предвид, че те не се опитват — погледна го така, сякаш бе казал нещо абсурдно.
— Кажи ми нещо?
— Ще опитам.
— Защо можеш и искаш да разговаряш с всеки друг, но не и с мен?
Слоун се почувства съвсем глупаво, когато отговори:
— Не мога да го обясня.
— Но го забелязваш, нали?
Тя кимна. Ноа се взря в тези красиви очи и забрави колко разочарован бе само допреди миг. Усмихна се.
— Какво мога да направя, за да ти помогна да се отпуснеш?
— Да не би да флиртуваш е мен? — попита директно тя.
— Не много успешно.
— Бих искала да не се опитваш — заяви тя и добави по меко: — Но ако някога дойдеш в Бел Харбър, имам една приятелка, с която бих искала да те запозная. Сара би била идеална за теб.
Тя се опитваше да го събере с нейна приятелка, осъзна Ноа. Това бе невероятно и обидно.
— Нека да замълчим. Гордостта ми е сразена.
— Съжалявам.
— Аз също — изрече той. Веднага щом танцът свърши, той я отведе на масата им и Слоун знаеше, че не възнамерява повече да се занимава с нея. Трябваше да почувства облекчение. А изпитваше… разочарование. Той покани Париш на танц и в момента, в който се отдалечиха, Пол се обърна намръщено към нея: