— Какъв е проблемът ти е Мейтланд?
— Не е точно проблем. Просто не зная какво да правя с него. Опитваше се да флиртува с мен.
— Ами флиртувай и ти.
— Не съм много добра във флиртуването.
— Тогава се упражнявай с Мейтланд. Представи си, че го разследваш. Усмихвай се, когато му задаваш въпроси, и не забравяй да се усмихваш, когато ти отговаря. Гледай го право в очите. Не, не по този начин — засмя се той, — изглеждаш потресаващо.
— За какво предлагаш да го разпитвам? — отвърна Слоун обидена от смеха му.
— Кое е първото нещо, което ти хрумна, след като той ни взе тази вечер?
— Чудех се колко плаща за едно зареждане на ролс-ройса си.
— Е, не го питай това.
— Всъщност ние нямаме много общи неща — отбеляза тя. — Той е богат, разглезен аристократ. Виж костюма му. Колко мислиш, че струва?
— И това не го питай — каза Пол.
— Не съм толкова тъпа. Въпреки това се радвам, че намираш ситуацията за толкова забавна.
Тя бе обидена и Пол стана сериозен.
— Слоун, имаш задача. Бих искал да разбера за тези документи, които Ноа донесе сутринта в къщата. Сдобри се с него. Още по-добре ще е, ако станете приятели. Приятелите си споделят разни неща. Баща ти явно споделя с него доста неща, които биха могли да ни се сторят интересни, дори да не изглеждат важни за Мейтланд. Разбираш ли?
Тя обаче побърза да смени темата на разговора:
— Ако те интересува, знам как действа системата за сигурност в къщата.
— Интересува ме.
Музиката затихваше и Слоун бързо му довери и останалата информация, която бе важна за него:
— Още нещо — днес Париш ме попита за връзката ми с теб и аз й казах, че сме само приятели.
Слоун му разказа какво бе говорила и защо го бе направила и Пол кимна.
— Добре. Това е добре. Всъщност заради начина, по който се развиват нещата, мисля, че би било в наша полза, ако двамата с Мейтланд са наясно с това.
— Париш те харесва — предупреди младата жена. — Смята, че може да ти се има доверие.
— Аз също я харесвам.
— Знаеш, какво се опитвам да ти кажа.
— Да, да и престани да ми се мръщиш. Изглежда странно. — Слоун се усмихна. — Така с по-добре. Ти се заеми е Мейтланд, а аз ще имам грижата за Париш.
Тя обаче нямаше нито желанието, нито възможността да последва инструкциите му, защото Ноа Мейтланд се държа с нея любезно и студено.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ТРЕТА
Кортни надникна в кухнята, където една жена изсипваше млени орехи в тесто за палачинки.
— Добро утро, Клодин. Къде са всички?
— Брат ти реши да закусва на терасата — отвърна тя, без да я поглежда. — Баща ти също е навън.
— Ще си взема една вафла. Радвам се, че не боледуваш често. Вчера трябваше сами да си правим закуската. Аз изгорих филията си.
— Цяло чудо е, че си оцеляла — отвърна с неприязън Клодин.
— Когато имам собствен готвач, ще си наема французин.
— Чудесно, тогава ще надебелееш и това ще ти се отрази добре.
Доволна от ритуалния им сутрешен словесен двубой, Кортни се засмя и излезе от кухнята.
— Мисля да ям френски препечени хлебчета вместо палачинки.
Навън тя спря до една количка с храна, на която Клодин бе оставила кана с току-що изцеден портокалов сок. Наля си в една чаша, след което отиде на терасата, където Ноа седеше на една маса под яркожълт чадър и четеше вестник.
— Как се справи снощи със Слоун?
— Не се справих.
— Шегуваш се. Поне опита ли?
— Направи ме на пух и прах — измърмори без я поглежда.
— Тази жена сигурно е сляпа.
Ноа сметна забележката й за съчувствие и й се усмихна.
— Благодаря ти.
Кортни побърза да разсее заблудата му:
— Имах предвид, че сигурно е сляпа или не може да чете, защото очевидно още не е наясно с финансовото ти състояние. Ако беше, в този момент щеше да седи в скута ти. — Когато това не предизвика реакция у него, тя погледна към плажа. — Къде е баща ни?
— Последния път, когато го видях, копаеше в края на градината.
Кортни се облегна и надникна между дърветата.
— В момента се оглежда, сякаш търси някого. Обзалагам се, че чака Слоун. Вчера я видя почти по същото време.
Кортни забеляза, че това привлече вниманието на Ноа. Той се завъртя и примигна срещу слънцето.
— Фактът, че не си успял с нея, не означава, че той няма да успее. Може би тя предпочита по-възрастни мъже. Бих искала да видя тази жена. Смятам да отида при него.
— Престани да ни създаваш грижи.
— Обичам да създавам грижи.
Ноа имаше чувството, че тя е права по отношение на баща им, и въздъхна с отвращение.
— Преди малко се обади Роджър Килман. Слез долу и му кажи, че са го търсили. Нелепо е да стои там по този начин.