— Да не ревнуваш?
— Достатъчно — изрече остро той и веднага съжали за тона си. — Може ли просто да направиш това, за което те помолих, без да спориш?
— Вероятно — усмихна се неочаквано Кортни, докато гледаше как баща й маха на някого и тръгва напред. След миг една блондинка с шорти и тениска за крос се появи и спря да поговори с баща й. Кортни ги наблюдава известно време. — Ще го доведа обратно тук, без значение какво ще ми струва това — обеща тя, бутвайки назад стола си.
Слоун изтъкна на Дъглас Мейтланд няколко причини, поради които не можеше да приеме поканата му да закуси с него, но той отхвърли възраженията й с очарователна настойчивост, след което я хвана под ръка и я поведе.
На разстояние около двеста метра между плажа и къщата се простираше красива морава, която свършваше до варовикова тераса на три нива. На всяко ниво имаше масички с чадъри, шезлонги и бели столове от ковано желязо със светложълти възглавнички. Когато наближиха терасата, Слоун със закъснение осъзна, че на една от масите вече седят мъж и момиче.
Беше виждала Ноа Мейтланд само три пъти, но изваяният му профил, лъскавата му черна коса и мъжественото му телосложение бяха запечатани в съзнанието й. Присъствието му я смути. Тъкмо се опитваше да измисли как да се измъкне, когато момичето от масата скочи и изтича по стълбите към тях.
— Сега ще се запознаеш с дъщеря ми Кортни — весело я предупреди Дъглас и я стисна за лакътя, сякаш предусетил желанието й да избяга. — Това е преживяване, което повечето хора не могат да забравят. Майка й беше четвъртата ми съпруга. Чудесна жена, но след като роди Кортни, осъзна, че не желае да има деца. Момичето я е виждало само няколко пъти, така че й липсва доброто влияние на майката. Заради това проявяваме разбиране към нея.
Висока и слаба, с накъдрена тъмна коса и самоуверена походка, Кортни не отговаряше на представата на Слоун за разглезеното, надменно момиче, за което я предупреждаваше Дъглас. Първите й думи също не се връзваха с предупреждението.
— Ти си Слоун, нали? — Тя се опита да кимне, но Кортни й подаде ръка. — Много исках да се запозная с теб, аз съм Кортни.
Слоун бе очарована от ентусиазма на това дете, дяволитата му усмивка и познатите сиви очи.
— Много се радвам да се запозная с теб — каза младата жена.
— Обикновено хората смятат така, но после си променят мнението.
В Бел Харбър Слоун през цялото време се занимаваше с тийнейджъри и усети, че трябва да прояви интерес към това твърдение на Кортни.
— Защо смяташ, че става така?
— Защото винаги казвам това, което мисля.
— Не, скъпа моя — възрази й Дъглас, — просто отказваш да мислиш.
Тя не му обърна внимание и забърза нагоре по стълбите, принуждавайки ги да ускорят темпото си, за да не изостават от нея.
— Ноа много ще се радва да те види — заяви момичето. — Ноа, виж кого открих…
Слоун забеляза, че той не се радва да я види.
— Добро утро, Слоун — изрече официално.
— Бях й устроил засада на плажа — призна си Дъглас, като издърпа за Слоун стол срещу Ноа, а самият той седна от дясната й страна. Кортни също се настани до гостенката, а една жена се появи на терасата, носейки поднос с кана кафе и чаши.
— Ще бъдем четирима на закуска, Клодин — каза Дъглас. — Слоун, ти какво искаш?
— Същото, което ще закусите и вие — отвърна тя.
Докато Клодин наливаше кафето в чашите, момичето погледна от Дъглас към Ноа, а след това и към Слоун и запита:
— Как се чувстваш като единствената жена в Палм Бийч, уважавана и от двамата Мейтланд? И кой е по-добрият?
Младата жена смутено примигна:
— Моля?
— Кортни, моля те… — опита се да се намеси Дъглас.
Дъщеря му обаче продължи:
— Ноа каза, че снощи Слоун го с отрязала.
Дъглас се обърна към гостенката:
— Наистина ли?
— Не, аз… — Тя погледна към Ноа, който се мръщеше на Кортни, но това изглежда не я обезкуражаваше.
— Да, наистина — заяви момичето на баща си. — Той ми го каза тази сутрин. — После се обърна към Слоун: — Попитах го как са се развили нещата между вас снощи и той ми отговори, че си го направила на пух и прах.
— Не — отчаяно измърмори Слоун. — Не си разбрала правилно. Дори не съм го докосвала…
Тя не осъзна какво беше изрекла, преди бащата да избухне в смях и да се плесне по коляното. Реши, че ако не овладее ситуацията, следващото, което може да се случи, е отнякъде да се появи чеширската котка от „Алиса в страната на чудесата“. Тъй като Ноа изглеждаше единственият нормален човек на масата, тя погледна към него.
— Това, което исках да кажа, бе — започна тя, — че не е възможно да съм те направила на пух и прах, защото дори…