— На твое място не бих подемал тази тема.
За изненада на Слоун невъздържаната петнадесетгодишна девойка спря по средата на изречението. Клодин дойде с пълна кана кафе и предложи на Слоун, но тя погледна часовника си и поклати глава.
— Палачинките бяха много вкусни — каза на готвачката и тя й се усмихна. — Трябва да тръгвам — обърна се към останалите. — Ще се безпокоят за мене.
— Почакай — опита се да я спре Кортни, — защо си учила бойни изкуства?
— Защото съм ниска. — Слоун отмести стола си назад и стана, после се усмихна на младата си домакиня и рече: — Благодаря ти за незабравимата закуска. И за това, че ме накара да се почувствам като член от семейството.
Ноа стана и каза:
— Ще те изпратя.
Дъглас и Кортни мълчаливо ги проследиха с поглед.
— Е — попита накрая момичето, — сега какво мислиш за Слоун?
— Мисля, че е прекрасна и възхитителна — отвърна баща й. — А също така — добави меко, докато сипваше захар в кафето си, — че ти прекали с някои от коментарите си. Досега винаги си имала някакви задръжки пред непознати.
— Зная — съгласи се тя. — Бях страхотна. Ноа трябва да удвои правата ми заради това, което направих днес.
— Какво смяташ, че си направила?
— Че то е очевидно. Накарах Слоун да се отпусне. В началото бе напрегната и това е съвсем естествено. Искам да кажа, че тя не познава никого в Палм Бийч, дори собственото си семейство. Досега е живяла в малък град, не знае как да флиртува и можеш да си сигурен, че винаги е била бедна.
— Сигурен съм, че Картър добре се е погрижил за нея и за майка й.
— Ако беше слушал как отговаря на въпросите ми, вместо да се взираш в големите й красиви…
— Кортни!
— Очи. Както и да е, ако беше слушал, вместо да зяпаш, щеше да разбереш, че майка й е продавачка в бутик, а Слоун е работила на половин ден, докато е посещавала местния колеж. Следиш ли мисълта ми? Разбираш ли накъде бия?
— Все още не, но се опитвам да разбера.
Тя извъртя очи.
— Като имаш предвид всичко, което разкри за себе си, можеш ли да си представиш как се чувства пред Ноа? Имам предвид, че освен че е висок, красив и секси, той е богат и образован. Създадох си доста главоболия, докато успея да го накарам да изглежда по-нормален и достъпен в нейните очи.
— А, разбирам — сухо изрече Дъглас, — предполагам, че това обяснява защо намери за необходимо да наречеш бившата му жена „злата вещица от Запада“ и да подхвърлиш, че любовницата му има големи зъби.
— Никога не съм наричала Никол любовница — възмути се Кортни. — Тази дума означава сериозна връзка и това би могло да отблъсне Слоун. Нарекох я просто Никол. — После въздъхна драматично: — Горката Слоун. Ноа ще я очарова, ще я заведе на някоя от яхтите си, ще я обгради с внимание, ще й подари бижута и ще я вкара в леглото си. Тя ще се влюби в него, както винаги става с жените, после ще открие, че сърцето му е като камък и че единственото, от което се интересува, са парите. Ще стане прекалено зает с работа, за да й обръща внимание, тя ще започне да се сърди, той ще се отегчи, след което ще я зареже и ще разбие сърцето й. Знаеш ли — завърши, — ако не бях негова предана и лоялна сестра, щях да предупредя Слоун, че той е опасно копеле.
Когато останаха сами, Слоун отново се смути, но Ноа й помогна, като я попита дали обича да плава и след това й разказа как веднъж Дъглас и Кортни едва не се бяха преобърнали при буря до бреговете на Насу.
Близо до имението на баща й деца строяха пясъчен замък. Най-малкото беше на около годинка и половина, закръглено и още не бе стабилно на краката си, но храбро се опитваше да не изостава от две по-големи момчета, докато тичаше към водата с кофичка в ръка. Когато се връщаше, се спъна и падна.
— Имаш ли нужда от помощ? — попита Слоун и приклекна до него. Без да изпуска кофичката си, то се претърколи, седна, погледна я и заплака. Слоун го вдигна и го прегърна. — Не плачи, миличко — започна да го успокоява тя и да го потупва по гърба, когато бавачката, с която бе разговаряла по-рано тази сутрин, тръгна към тях и после се спря. — Не плачи. Ние ще ти помогнем.
То притихна, потри очи и изхълца. Младата жена го остави на земята и го хвана за ръка.
— Ще ти помогнем — обеща отново тя и погледна към Ноа. — Нали?
Той се взря в очите й и после в кафявите очи на детето, изпълнени с надежда, и мълчаливо се пресегна за кофичката. Слоун му се усмихна. Детето също му се усмихна. Този момент се запечата в ума му като на снимка.