Желаеше я.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА
— Толкова е весело, когато има деца наоколо — каза малко по-късно Слоун.
— Весело е, когато ти си наоколо — поправи я той.
— Благодаря ти. Ти не обичаш ли деца?
— Не, не обичам.
— Наистина ли? Затова ли никога не си имал деца?
— Бях на двадесет и пет, когато се роди Кортни, и тя ме излекува от всички илюзии, които някога може би съм таял относно това да имам дете или някое дете да ме иска за родител.
— Нямах намерение да любопитствам — каза тя. — Не трябваше да те питам.
— Можеш да ме питаш за всичко, което те интересува, и аз ще бъда толкова откровен и прям, колкото мога. Този начин повече ми допада.
Думите му я смутиха.
— Добре — неубедително каза тя.
— А това беше и твоята възможност да ме убедиш, че и аз мога да те питам всичко и ти също ще бъдеш пряма и откровена.
— Не съм сигурна, че идеята е чак толкова добра — обезпокои се тя, а той избухна в смях.
— Нека да пробваме, искаш ли? — Хвана я за ръката и я спря точно до живия плет, който ограждаше имението на баща й.
— Имаш предвид точно сега ли?
— Точно сега — каза той със смущаваща прямота. — Искам да се срещаме докато си тук. И като начало да започнем с тази вечер.
— Не мога — отвърна тя, обзета от паника.
— Защо?
— Има три много важни причини — успя да овладее гласа си тя, — и те са Париш, Пол и Картър.
— Снощи Париш ми каза, че двамата с Пол сте просто приятели. Същото се отнася за нас с Париш и след като никой от нас няма интимна връзка и с Картър, смятам, че това не е пречка.
— Исках да кажа, че имам нужда да прекарвам известно време с тях.
— Лесно ще се справим с това. Има ли още нещо, което ни пречи да се опознаем?
— Какво например? — попита уклончиво тя.
— Хайде да не си играем игрички.
Слоун се загледа в малката мида, която бе взела от плажа и се престори, че я изучава. Той я чакаше мълчаливо и тя нямаше друг избор, освен да го погледне. Тогава Ноа каза:
— Едно от нещата, които харесвам в теб, е, че си открита и честна, а това не се среща често. Въпреки всичко има нещо, което те притеснява, когато си насаме с мен. Какво е то?
Тя помисли за колко ли честна щеше да я сметне, ако му кажеше истината: „Това, което ме притеснява, когато сме насаме, е, че съм ченге под прикритие и не съм тук да се опозная с баща си. Тук съм, за да го шпионирам. Пол не ми е приятел, а агент на ФБР и е тук по същата причина. И между другото иска да шпионирам и теб.“ Всъщност тя не беше невинна и откровена, вероятно беше най-голямата измамница, която той бе срещал. Също така бе тъй привлечена от него, че сърцето й се свиваше на топка само при мисълта как би реагирал, ако научеше истината.
— Привличам ли те? — попита я той.
Слоун имаше усещането, че той вече е наясно с чувствата й.
— Знаеш това — гласът й трепереше, — хайде да не ставаме прекалено откровени.
Той все още се смееше, когато се наведе и леко я целуна по устата.
— Ето че отстранихме тази пречка. Началото е най-трудно. Отсега нататък нещата ще са по-лесни.
Тя го наблюдаваше, обзета от страх, копнеж и неверие.
Очакваше, че Ноа ще я придружи до входа, но той я последва вътре. Слоун чу гласа на Пол, последван от смях, който звучеше странно в тази къща, изпълнена с безсмислено достойнство и тъмни мебели.
— Май всички са в трапезарията — каза тя на спътника си. Семейството бе приключило със закуската и Париш разглеждаше албум със снимки, а Пол се бе навел над рамото й.
— Тази тенис ракета е голяма почти колкото теб — засмя се той.
— Там е тригодишна — включи се Едит. — Аз започнах да взимам уроци на същата възраст.
Те вдигнаха погледи при влизането на Ноа и Слоун и усмивката на Картър замръзна.
— Вие двамата цялата сутрин ли бяхте заедно?
— Баща ми и Кортни причакаха Слоун на плажа и я поканиха да закуси с нас — отвърна Ноа.
Баща й се отпусна и доброто му настроение се възвърна.
— Внимавай с Дъглас, Слоун. Той доста си пада по жените.
Едит погледна мрачно Ноа.
— Трябва да усмириш онова дете, Ноа. Маниерите му са отвратителни.
— Тя с самотна и отегчена — защити я Слоун. — Също така е и изключително умна, но тук няма познати на своята възраст. Единственото й развлечение е да шокира и да дразни. Така правят децата. — Като извинение за това, че открито бе изказала несъгласие със старицата, тя я потупа по рамото и каза: — Добро утро, прабабо.
— Добро утро — сдържано отговори тя.