— Слоун обича децата — вметна Ноа, наливайки си чаша кафе от сребърната кана върху бюфета. — Дори Кортни.
— Аз не харесвам децата — напомни му Едит, — а доколкото си спомням, ти също.
— Точно така — съгласи се той.
— Това беше единственото ми възражение относно брака ви с Париш.
Тази твърде лична забележка накара прислужникът да излезе от стаята и Слоун реши да го последва.
— Трябва да се измия — изрече тя. — Извинете.
Пол стана.
— Трябва да взема нещо от колата си — каза той, но когато излезе от трапезарията, стигна само до гостната в другия край на коридора. Взе списание от масичката за кафе и започна да го разглежда.
— Говоря сериозно, Ноа — долетя строгият глас на Едит от трапезарията, — не съм живяла деветдесет и пет години само за да видя как фамилията ми завършва с Париш.
— Не забравяш ли Слоун? — попита Ноа.
— Бях забравила за нея — отбеляза тя, смекчавайки тона си. — Предполагам, че не съм я познавала достатъчно дълго, за да мисля за нея като за член на семейството, но въпреки това си абсолютно прав.
Картър обаче гневно заяви:
— Независимо дали Слоун има деца или не, тя никога няма да може да продължи рода. Тази идея е нелепа. Тя не знае какво означава да си Рейнълдс, а и сме закъснели тридесет години с обучението й. Децата й ще следват нейното възпитание и ценности, не нашите.
— Би могла да се научи — смело се намеси Париш.
— Не съм искал мнението ти, Париш. Ти може и да я приемаш вече за пълноправен член на семейството ни, но никой друг няма да я приеме. Приятелите ни не я познават, никога дори не са чували за нея и никога няма да приемат…
— Зная решението на проблема ти, Картър — прекъсна го остро Ноа. — Какви са плановете ти за довечера?
— Нямам планове за вечерите, докато Слоун и Пол са тук — отвърна той, леко смутен от тона му. — Предположих, че вие с Париш вероятно бихте искали да прекарвате някои от вечерите си с тях и да правите това, което вие младите хора харесвате.
— Добре. След като никой няма специални планове за довечера, можеш да дадеш прием, за да представиш Слоун на приятелите си и дяволски добре ще се убедиш, че те я приемат.
— Това е невъзможно — отсече той.
— Наложително е — хладно му се противопостави Ноа. Колкото по-дълго отлагаш, толкова повече догадки ще се правят за нея и за това защо се страхуваш да я представиш на хората. Баща ми без съмнение е споменал за нея на приятелите си, а клюките се разнасят като пожар.
— Бъди благоразумен! Тя ще бъде тук само две седмици. Освен това смятам, че един прием ще бъде твърде голямо изпитание за нея.
— Ще трябва да го понесе — каза Ноа с едва прикрит сарказъм.
— Мисля, че това е чудесна идея — обади се Париш, след което се сепна от ледения израз на баща си.
— Париш — каза той със смразяващ глас, — мнението ти започва да дразни…
— Картър, ти винаги се нервираш, когато не си прав — намеси се Едит. — Случайно съм съгласна с Ноа и Париш. Трябва да дадем прием, за да въведем Слоун в обществото, и колкото по-скоро, толкова по-добре.
— Отлично — вдигна ръце той, след което си отмъсти на Париш заради това, че му се противопоставяше, като хладно й посочи: — Беше казала, че докато Слоун е тук, искаш да прекарваш възможно най-много време с нея. А вместо това ще трябва да организираш прием, на който тя няма да се зарадва, и да изпращаш покани на хора, които ще дойдат да я зяпат, но няма да я приемат.
— Ще я приемат — ледено изрече Мейтланд, — ако им покажеш, че очакваш от тях да го направят. Ако се страхуваш, че нямаш достатъчно влияние, за да го сториш, тогава ще се радвам да ти предложа моето влияние на приема, тъй като и двамата познаваме едни и същи хора. — След като бе хвърлил, ръкавицата, Ноа смекчи тона си и погледна към Париш: — Няма да ти се наложи да пропилееш и една минута от времето си със Слоун, Париш. Ще помоля госпожа Сноудън да организира всичко. Предполагам, че имаш някакъв списък с гости, който можеш да ми дадеш, нали? — Тя кимна и той продължи: — Чудесно, тогава всичко, което трябва да направите, е да накарате прислугата си днес да подготви къщата, а аз ще кажа на госпожа Сноудън да свърши останалото.
— Аз ще се справя с прислугата — заяви Едит. — Слоун и Париш могат да използват деня си, за да си направят прически или каквото правят там младите жени, които трябва да присъстват на специален прием, за който подготовката ще им отнеме цял ден.
В този момент влезе Слоун и се изненада, като забеляза усмивката на Париш и сърдития поглед на Картър.
— На прием ли ще ходим? — попита тя, когато всички млъкнаха и я погледнаха.
— Ще дадем прием в твоя чест и всичко ще бъде прекрасно — възкликна сестра й. — Ноа, много ти благодаря за госпожа Сноудън. Страхувам се, че ще й се наложи да кани гостите по телефона.