— Госпожа Сноудън обича предизвикателствата.
— Аз наистина нямам нужда от прием — опита се да възрази Слоун, — не искам никой да си създава неприятности заради мен.
Картър погледна към останалите трима и победоносно заяви:
— Казах ви, че ще се чувства по този начин.
Младата жена искаше да потвърди думите му, но Ноа безцеремонно я информира:
— Не ти взимаш това решение. Добре е за семейството ти да те представи на своите приятели, а един прием е идеалният начин за това.
Слоун усети враждебността между двамата мъже и не можеше да си представи как един обикновен прием би могъл да я причини. Реши да пренебрегне заповедта на Ноа да не изказва мнението си, но Париш изглеждаше толкова въодушевена, че не можеше да си позволи да я разочарова, а Едит изглеждаше толкова непреклонна, че нямаше смисъл да се опитва да й възразява.
— В такъв случай — неуверено се усмихна тя на Ноа — бих искала и Кортни да присъства. — Когато той кимна, тя реши да се оттегли и погледна към Париш: — Мисля да се кача горе и да се изкъпя.
Сестра й също стана.
— Отивам да взема списъка с гостите — обърна се тя към Ноа.
Слоун бе приятно изненадана, когато Париш я настигна до вратата, хвана я под ръка и каза: — Ще бъде толкова забавно. Тази сутрин ще пазаруваме, ще си направим косите и ще отидем на масаж. Пол каза, че има да свърши някой работи…
Слоун бе толкова притеснена от перспективата да бъде изложена като експонат пред група непознати, които да я наблюдават, преценяват и обсъждат, че се остави Париш да я отведе покрай стълбището до една затворена врата вдясно, точно зад гостната. Когато сестра й протегна ръка за да отвори вратата, тя си спомни за душа и отстъпи назад, но после промени решението си. Отворената врата разкриваше просторна, елегантно обзаведена стая, която можеше да бъде само кабинетът на Картър. От време на време Гари Дишлър излизаше оттук. Отсреща имаше махагоново бюро, а зад него етажерки за книги и бюфет. Париш тръгна към бюрото, взе ключ от едно чекмедже и отвори една двойна вратичка на стената. Погледът на Слоун се прикова в компютъра, който бе скрит зад нея. Екранът светеше, компютърът бе готов за работа и имаше изписа но съобщение, изискващо от потребителя да въведе парола. Париш седна на кафявия кожен стол с висока облегалка, който стоеше до бюрото, и се завъртя към компютъра. Сърцето на сестра й започна да бие от вълнение, когато застана до нея.
— Паролата ми е Франция — невинно каза Париш.
Слоун я наблюдаваше, докато изкара файл с име „списък за гости от Палм Бийч“ от директория „Адреси“ и след това го пусна за отпечатване. Тя се наведе и отвори още един шкаф, където стояха високоскоростен лазерен принтер и централният процесор на компютъра. Слоун го погледна, но най-голям интерес за нея представляваха иконките на монитора, които показваха до какви програми и вероятно до какъв тип информация има достъп Картър. Тя едва бе успяла да хвърли един поглед, когато Париш взе листа от принтера и се върна на мястото си, закривайки екрана.
— Мислиш ли, че Картър би имал нещо против да използвам компютъра му? — попита гостенката, — искам да си проверя имейла и да изпратя няколко съобщения.
— Странно е, че го наричаш по име — усмихна се Париш.
— Мисля, че няма да има нищо против, освен ако в момента не го използва самия той.
— Използва ли го често? — попита Слоун с нарастващо вълнение.
— Да. Осъществява връзка с компютъра в банката в Сан Франциско, за да разбере как вървят нещата. Ползва го най-често за това и за други бизнесдела.
Слоун знаеше, че „банката“ означава „Рейнълдс Тръст“ в Сан Франциско.
— С какъв друг бизнес се занимава?
— Не зная. Татко не обича да обсъжда работата си. Казва, че е прекалено сложно за мене и за прабаба. — Взе и останалите страници от принтера, затвори и заключи вратите, върна ключа в най-горното дясно чекмедже на бюрото и взе молив от една кожена калъфка върху бюрото.
— Ще занеса това на Ноа. Вече съм облечена за излизане.
— Когато излязоха от кабинета, щастливо добави: — Ще прекараме чудесно. Целия ден ще си угаждаме, а после ще се върнем у дома и ще се облечем за твоя дебют.
Слоун я остави до стълбището и се отправи към стаята си. Париш отнесе списъка за гости в трапезарията и седна на масата. Прегледа някои от имената и после погледна към баща си и прабаба си.
— Колко хора искате да поканите? За толкова кратко време половината от тях вече ще имат други планове, така че ще трябва да набележим два пъти повече гости.