— Нека са по-малко — отсече Картър.
Ноа се намеси:
— Отбележи тези, които специално искаш да поканиш, а аз ще избера останалите. Познаваме едни и същи хора.
Париш набеляза по няколко имена на всеки един от единадесетте листа и после му ги подаде.
— Госпожа Сноудън ще се погрижи за всичко останало обеща той, докато се изправяше. — Седем часа удобно ли е?
— Отлично — обади се Едит. — Времето е толкова хубаво, че бих искала да бъде в градината.
— Ще видя какво мога да направя.
— Не увеличавай списъка на поканените — напомни му Картър.
Мислите на Едит неумолимо се насочиха към парите.
— Няма нужда от екстравагантност — извика тя след него — ще им предложим само ордьоври. Двама от нашите слуги могат да изпълняват ролята на келнер и барман. Не е необходимо да наемаме хора.
— Ще се погрижа за това — рязко отвърна Ноа.
— Трябва да има шампанско — напомни му Париш.
— Домашно шампанско — настоя Едит.
Той вече бе завил по коридора, когато младата жена го настигна.
— Ноа — каза притеснено тя, — може би трябва да изчакаме с този прием.
Той стисна зъби.
— За какво се тревожиш? За парите? За това, че ще извадите на показ тайните на семейството? Или се притесняваш от това, че Слоун ще те засенчи?
Тя отстъпи назад така, сякаш я бе ударил.
— За какво говориш?
— А ти за какво говориш?
— Исках да изчакаме и да организираме по-добре приема. Татко не разсъждава правилно. Винаги сме давали хубави партита и ако това на Слоун не е като тях, хората ще сметнат, че тя не е толкова важна за нас. Добрите организатори имат нужда от повече време, за да подготвят менютата и да наемат персонал, а в момента всичките ще бъдат заети. Освен това са необходими цветя, музика, столове, маси и ленени покривки — те не могат да се уредят за няколко дни, камо ли за няколко часа.
Гневът му се изпари и той виновно изрече:
— Извинявам се, че възприех погрешно мотивите ти. Би трябвало да те познавам по-добре. Остави подробностите на мен.
Когато Ноа влезе в къщата, Кортни и баща му го погледнаха.
— Какво става? — попита нетърпеливо тя, забелязвайки стиснатата му челюст.
— Картър ще даде прием заради Слоун — отвърна той без да спира, — госпожа Сноудън горе ли е?
Сестра му изсумтя.
— Къде другаде може да бъде? Следва те от град на град, от къща на къща, от хотел на хотел, винаги на твое разположение по двадесет и четири часа в денонощието.
Това беше доста преувеличено. Просто сестрата на госпожа Сноудън живееше на около шестдесет километра от Палм Бийч и два пъти в годината, когато Ноа идваше тук, секретарката му го придружаваше. Това беше изгодно и за двамата. Той винаги имаше по малко работа за нея, дори когато беше на почивка, и за сметка на това й плащаше всички разноски по пътуването.
— Добро утро — поздрави госпожа Сноудън, извръщайки се от картотеката, когато той влезе в библиотеката, която се превръщаше в негов кабинет, докато беше в Палм Бийч.
— Как е сестра ти? — попита младият мъж.
— Чудесно.
Ноа седна зад бюрото си и й кимна да седне срещу него.
— Ще даваме прием — съобщи, подавайки й списък и молив.
— Не каза ли, че Картър Рейнълдс ще дава прием? — подхвърли Кортни и се отпусна на един стол до госпожа Сноудън. Ноа не й обърна внимание, а секретарката му взе листа и молива и попита:
— Кога ще бъде приемът?
— Довечера.
— Малко вечерно парти?
— Нещо малко по-голямо.
— Колко?
Вместо да й отговори веднага, Ноа прегледа имената и адресите на приятелите на Рейнълдс в Палм Бийч. Взе химикалка и задраска имената на хората, които лично не харесваше и на тези, които смяташе, че Слоун няма да хареса. След това подаде списъка на госпожа Сноудън.
— Около сто и седемдесет души, предполагам.
— След като времето е толкова малко, а искате да сервирате вечеря, сигурно ще го направите в някой от клубовете си? Макар че няма достатъчно време за…
— Искам да го направим в градината в имението на Картър.
Тя примигна срещу него.
— Искате тази вечер да дадете прием на открито за сто и седемдесет души? Това означава наемане на персонал…
Той я прекъсна:
— Можеш да го направиш по начина, по който направихме последното парти тук — шведска маса, но ще наемем много сервитьори, за да разнасят храна на гостите, които не желаят да стават. Искам всичко да е първокласно.
— Естествено — каза тя.
— Трябва да има много шампанско — „Дом Периньон“. О, и вземете от онези ледени фигури. Изглеждат чудесно върху масите…
— Ледени скулптури? — отчаяно попита тя.
— Да. И, разбира се, цветя.