— Разбира се — повтори плахо секретарката.
— Също така ще имаме нужда от оркестър. Знаеш какво е необходимо. Правила си го за мен милиони пъти.
— Да, но не за толкова кратко време — възкликна госпожа Сноудън. — Господин Мейтланд, наистина мисля, че не е възможно да свърша всичко това.
— Не очаквам ти да го свършиш — нетърпеливо отвърна той, — съвсем наскоро купихме два хотела тук. Остави на персонала им тази работа.
Секретарката видя начина, по който да се справи логично и дипломатично с това, което все още представляваше херкулесовски труд, и веднага прие предизвикателството.
— Ще се разбера с управителите на хотелите — щастливо заключи тя.
— Сигурен съм, че ще го направите — сухо отговори той. — Трябва да отправите поканите по телефона. Кажете на всички, че се обаждате от името на Картър и че на приема ще бъде представена дъщеря му Слоун.
Тя кимна.
— Ще имам нужда от помощ. В офиса ни в Сан Франциско има две жени, на които може да се разчита, че могат да поканят на парти в последната минута и да го направят много деликатно. Ще им изпратя списъка по факса.
— Отлично.
— Има и още един проблем. Хората, на които ще се обадим, има вероятност да решат, че ги търсим в последната минута, за да запълним местата, и не са били първоначално включени в списъка. Това ще ги обиди и вероятно ще откажат.
Ноа посегна към пощата, която тя бе отворила и оставила в кожена кутия върху бюрото.
— Тогава им кажете, че току-що сме разбрали, че първоначалните покани никога не са били изпратени. Ако искате обвинете пощенските служби. Всички го правят.
Кортни се изправи.
— Звучи като още един скучен прием в Палм Бийч. Дяволски щастлива съм, че името ми не е в списъка. Не би могъл дори да ме завлечеш на такова парти.
Ноа вдигна поглед от писмото в ръката си.
— Слоун специално помоли да те поканя. Моля те, не ме карай да те влача дотам.
Вместо да упорства, както очакваше Ноа, тя изглеждаше изумена:
— Слоун ме е поканила? Шегуваш се.
— Не, не се шегувам.
— Тогава предполагам, че нямам друг избор — примирено изрече момичето. — Искам да кажа, че ако не дойда, тя ще бъде заобиколена само от невероятно скучни хора. — Кортни тръгна към вратата, но се спря. — Ноа.
— Какво? — попита той, без да вдига поглед от писмото, което четеше.
— Защо правиш всичко това за Слоун? Защо Картър или Едит, или Париш не се погрижат за приема?
— Картър се държи като арогантен кучи син, а Едит е прекалено стисната и прекалено възрастна, за да може да й се има доверие при взимането на решения. Париш искаше да се заеме с това, но не може да им се противопоставя. Ако не дадат приличен прием и не представят Слоун по подходящия начин, тя никога няма да се чувства част от семейството. — След малко Ноа забеляза, че Кортни все още не е излязла и го изучава. — Сега пък какво има? — нетърпеливо попита той.
— Това обяснява защо не го правят те. Но не обяснява защо го правиш ти.
— Не зная защо — отвърна той, — предполагам, че ми е мъчно за нея, защото Картър се държеше като сноб и говореше за нея като за бедната роднина. Това ме ядоса.
— Тя наистина е бедната — отбеляза Кортни, — а ти също си сноб.
— Благодаря ти — саркастично изрече брат й, — свърши ли вече, или имаш още забележки?
— Всъщност имам да кажа още нещо — отвърна тя. — Сетих се за един филм, в който някакъв мъж притежаваше голямо филмово студио и похарчи цяло състояние, за да превърне една руса проститутка в най-голямата филмова звезда. И знаеш ли защо го направи?
— Не, защо го е направил?
— Защото искаше да се ожени за нея, но първо искаше да я направи почтена и известна, за да бъде достойна за него.
— Какво общо има това с приема?
Кортни сви рамене.
— Просто си го помислих.
— Ако намекваш, че възнамерявам да се оженя за Слоун или че ме интересува какво мислят хората за нея, грешиш. Сега си тръгвай и ме остави да работя.
Когато тя си тръгна, Ноа два пъти прочете първия абзац от писмото, след което го хвърли върху бюрото си и се облегна назад в стола. Не знаеше защо се бе разбързал с партито. Тази вечер други мъже щяха да се запознаят със Слоун и също като него щяха да открият, че е толкова възбуждащо и очарователно да разговарят с нея. Те щяха да опознаят същите лъжливи надежди, които красавицата несъзнателно даваше, и същата прямота, която бе заинтригувала Ноа. Освен това щяха да открият, че тя притежава и нещо много повече. Като се имаше предвид, че той вече изпитваше чувството за власт над нея, приемът щеше да бъде пречка. Не знаеше защо бе изпуснал нервите си пред Картър или защо лично се бе застъпил за нея, но у Слоун имаше нещо толкова открито и чисто, такава доброта и нежна гордост, че той се чувстваше на нейна страна дори когато бе замесен баща й.