ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ПЕТА
Пол чакаше във фоайето, когато Слоун слезе по стълбите, готова за това, което Париш щастливо описа като ден за глезотии.
— Исках да ви откарам с Париш и след това да си върша работата — каза й той, — но Париш ми заяви, че прекрасната програма, която е направила за вас, ще отнеме повече от час или два, така че ще взема колата си, а ти ще тръгнеш с нея. Вече докараха ягуара отпред.
— Ще те изпратя до колата ти — многозначително му кимна Слоун към предната врата.
Колата на сестра й бе паркирана пред портала, но тази на Пол бе малко по-нататък по алеята и тя изчака да стигнат до нея, преди да заговори.
— В кабинета на Картър има компютър, свързан с банката му. Париш каза, че мога да го използвам, и ми даде паролата си.
— Не възлагай големи надежди на това. Той е прекалено предпазлив, за да й позволи да има достъп до файловете му или да се включи към компютрите на банката. Сигурно си има собствена парола.
— Зная, просто ти казвам това, което научих.
— Бих искал да имам копие от списъка с имена и адреси, които Париш даде на Мейтланд за приема.
— Ще й поискам едно. Ще й кажа, че това би било чудесен спомен и ще ми помогне да запомня имената на всички.
— Добре. — Той погледна към предната врата, която се отвори. — Париш току-що излезе от къщата. Между другото, ако все още не си разбрала, идеята за приема е на Мейтланд. Мислех, че би искала да знаеш.
— Усетих, че Картър не с много въодушевен, но как Ноа е успял да го убеди?
— Трябваше да бъдеш там, за да оцениш начина, по който го постигна. Бях впечатлен.
Слоун понижи глас, тъй като Париш се приближаваше към тях:
— Да, но какво значение има за Ноа това, че Картър не желае да се запозная е приятелите му?
— Смятам — отвърна Пол с многозначителна усмивка, — че ти вече знаеш отговора на този въпрос. Ноа Мейтланд е поразен.
Младата жена беше доволна от това, че Ноа се интересува от нея, а също и че бе способен да манипулира Картър Рейнълдс.
— Тръгваме — възкликна щастливо Париш, приближавайки до колата на Пол. — Слоун, ще отидем на козметик, ще си направим маникюр, педикюр, масаж и фризури. Все пак нека да побързаме, защото ще ни очакват и трябва да се приберем навреме.
— Тогава по-добре тръгвайте — каза им той и се качи в наетата кола.
Изчака да се отдалечи на няколко пресечки от къщата, преди да отвори жабката и да извади мобилния си телефон. Набра един номер и му отговори друг агент на ФБР, който седеше на един вълнолом. На козирката на шапката си бе закачил стръвта за риболова, а в ръката си държеше въдица.
— Можеш ли да говориш? — попита Пол.
— Дали мога да говоря? — отвърна ядосано мъжът, без да вярва на ушите си. — Ти си този, който трябва да говори, Пол. Не ми каза, че си тук по своя инициатива. Снощи ми се обади шефът. Побеснял е. Смятат, че си допуснал омразата да засенчи преценката ти и че си обсебен от този случай. Сериозно говоря, приятел, под краката ти гори. Ще провалиш кариерата си и дори да откриеш доказателства, няма да имат никаква стойност заради начина, по който си ги събрал…
— Но аз не търся доказателства и когато те се появят, не аз ще бъда човекът, който ги е събрал — прекъсна го Пол. — Тук съм просто като приятел на Слоун. Нямам нищо общо с решението на Картър да покани дъщеря си. И ако по време на посещението си тя открие улики срещу него, съвсем естествено е да ги предаде на властите, независимо дали аз съм тук или ме няма. Все пак тя е ченге.
— Не мене трябва да убеждаваш. Трябва да се обадиш на стареца и да убедиш него.
— В момента съм в отпуск. Когато го превърна в герой, той ще се успокои. Междувременно съм тук и се държа като идеален гост, който е на почивка в нечия къща. Играя тенис, мотая се край басейна, вечерям, излизам на танци. Не съм отворил нито някое чекмедже, нито дори фотоалбум, без да съм бил помолен да погледна в него. Не казвам на Слоун къде или какво да търси. Никога не съм й споменавал, че Рейнълдс използва банката си, за да пере пари, и никога не съм й казвал чии пари пере. Няма и да ми се наложи, защото съдбата се намеси и я отведе точно там, където исках.
— Какво имаш предвид?
— Имам предвид, че моята очарователна спътница си спечели обожател и никой федерален съдия на този свят не би могъл да отхвърли уликите, които тя открие срещу него, защото аз нямам нищо общо с това.
— Кой е той?
— Ноа Мейтланд.
Агентът си пое дълбоко дъх и го изпусна с триумфиращо подсвиркване.
— Бинго!