Слоун се бе облегнала на парапета на балкона, поразена от гледката, която се разкриваше пред нея. В осветения от фенери заден двор бяха наредени маси, застлани с бели ленени покривки и украсени с цветя и свещи, поставени в стъклени купички. Келнери в смокинги разнасяха подноси с шампанско и ордьоври сред гостите, които бяха поне двеста души. В десния край на моравата имаше маси за банкет, украсени с фигури от цветя, а в левия на дансинга свиреше оркестър. В центъра на отделна маса се извисяваше огромна ледена скулптура, изобразяваща чайки.
— Готова ли си да влезеш в обществото? — запита Париш.
— Не знаех, че приемът ще бъде толкова голям и претенциозен — отвърна тя.
— Секретарката на Ноа е вълшебница. — Сестра й огледа хората с одобрение. — Никога не бих могла да се справя за такова кратко време. Хайде да вървим.
— Неспокойна съм — отбеляза Слоун.
— Аз също — засмя се нервно Париш. — Досега никой не е обличал дреха по мой модел. Да видим как ще бъде приет.
Слоун се извърна от парапета, последва я в спалнята и бавно се завъртя, за да може сестра й да я огледа. Лимоненожълтата шифонена рокля беше с волани, а плътно прилепналият корсаж имаше квадратно деколте.
— Едва ли някога отново ще изглеждам толкова добре — заяви шеговито Слоун.
— Цветът идеално подхожда на тена ти — изучаваше я Париш. — А роклята ти стои чудесно. Чувствам се като професионалистка.
— Защото си такава — отвърна сестра й.
— Татко не мисли така. Каза ми, че съм си губела времето през последния месец, докато правех тези дрехи.
— Не му позволявай да ти говори така — настоя Слоун. — Моля те, недей. Той не е прав. Погледни ме. Погледни и двете ни — настоя тя, когато влезе в дрешника и застана пред голямото огледало. — И двете рокли са твои модели. — Те застанаха една до друга пред огледалото. — Париш носеше избродирана копринена рокля с цвят на праскова. Тъмната й коса беше прихваната отстрани със златни шноли. Слоун беше в бледожълто, а косата й се спускаше до раменете.
— Сватбеният ми тоалет сигурно ще бъде нищо в сравнение с този.
— Не, няма — поклати глава Париш, — защото аз ще създам и него. — Тя отстъпи. — Ела насам, принцесо Слоун, да вървим на бала. Ще се срещнем с татко в градината и аз ще остана до теб, докато те запознава с хората.
Ноа стоеше в края на моравата и слушаше група мъже, които го убеждаваха да закупи част от конезавод, който имаха намерение да получат чрез джойнт венчър. Той беше с гръб към къщата, но разбра точно кога Слоун се бе появила, защото мъжете около него престанаха да разговарят и насочиха погледите си към нея. Така направиха и много от останалите гости.
— Мили боже, погледнете ги — пое си дълбоко дъх един от събеседниците му.
Ноа се обърна бавно и когато я видя, му бе трудно да остане на мястото си и да я остави да тръгне между хората. Близо половин час наблюдаваше как Картър се разхожда наоколо, хванал под ръка Париш и Слоун. Ноа гледаше как Слоун се усмихва, а след това внимателно слуша това, което й казват, и видя как тя печели всички с естественото си държание и неподправената си топлота. Кортни обаче беше нетърпелива.
— Мисля, че трябва да й се притека на помощ. Картър вече я запозна с всички.
— Остани на мястото си — заповяда й той. — Ще я доведе след няколко минути.
— Ето, тя идва, и слава богу, че е без Картър — щастливо изрече Кортни след малко, след което се намръщи, защото няколко от приятелите на Ноа се насочиха към Слоун. — А ето ги и вълците точно зад нея, в това число и баща ни. Това е отвратително. — Тя реши проблема, като се обърни с гръб към мъжете, включително и към Ноа, след което пристъпи и застана между Слоун и всички останали. — Здравей, Слоун — усмихна й се. — Ноа каза, че си искала да дойда. Дори се облякох специално за случая, забеляза ли? — И Кортни разпери полата си.
Слоун я огледа — носеше старомодна рокля с дантела, дълги сатенени ръкавици без пръсти и военни кубинки. Изглеждаше толкова скандално и възхитително, че тя се засмя и спонтанно я прегърна.
— Толкова се радвам, че си тук.
— Да, но харесваш ли тоалета ми?
— Ами… това просто си ти.
— Госпожа Рейнълдс каза, че приличам на наконтена бежанка.
— Тя е много възрастна и зрението й вече е отслабнало.
Слоун едва се сдържа да не се засмее.
— Няма ли да поздравиш Ноа?
От началото на приема Слоун очакваше този момент. Вдигна поглед към Ноа и нежно каза:
— Здравей.
— Здравей — отвърна той, а сивите му очи я гледаха с възхищение.
— Трябва да прегърнеш и него — обади се Кортни. — Не знаеш какво направи, за да организира това парти.
— Какво имаш предвид? — Слоун знаеше, че Ноа е принудил Картър да даде приема и че секретарката му доста се е потрудила, за да организира всичко, но нямаше представа, че е направил много повече от това. Момичето започна: