— Ноа затвори ресторанта в един от хотелите си, защото тук имахме нужда от масите и столовете, и освен това можеш да се обзаложиш, че там не е останало нито едно цвете. Виждаш ли онази огромна фигура от цветя върху масата с храната?
Слоун с усилие откъсна поглед от удивените сиви очи на Ноа и погледна натам, накъдето сочеше Кортни.
— Да, виждам.
— Сутринта този огромен букет стоеше върху голяма маса в преддверието…
— Престани, Кортни — прекъсна я брат й.
Тя не му обърна внимание.
— Истина е. Бас държа, че не са останали салфетка, сервитьор или вилица в целия…
Ноа се усмихна, застана зад сестра си и внимателно постави ръка на устата й.
— Последния път, когато те помолих да танцуваме, ти ми отказа — обърна се той към Слоун. — Какви смяташ, че са шансовете ми тази вечер?
Тя му беше много благодарна и освен това вече я завладяваше магията на дълбокия му глас и сивите му очи.
— Бих казала, че са големи.
Когато Слоун стъпи на дансинга и той я пое в ръцете си, тя го огледа и дъхът й спря. Елегантният вечерен син костюм му стоеше идеално и подчертаваше широките му рамене, тесните бедра и дългите му крака. Ризата му бе ослепително бяла като усмивката му.
— Харесва ли ти приемът ти? — запита той, когато оркестърът започна да свири „Някой, който да се грижи за мен“.
— Много — отвърна тя, като се опитваше да не обръща внимание на това как бедрата му се докосват до нейните. — Не зная как да ти се отблагодаря.
Погледът му многозначително се спря на устните й.
— Ще трябва да измислим някакъв начин.
Слоун отчаяно потърси спасение в чувството си за хумор:
— Предполагам, че мога да ти давам уроци по самоотбрана.
Той я погледна и й се усмихна накриво.
— Ще имам ли нужда от тях?
— Възможно е. Много по-силна съм, отколкото изглеждам.
— Аз също.
Устата й пресъхна. Бе толкова объркана от всичко, което й се случваше, че почти не усещаше колко лесно й е да танцува с него и как телата им се движат в ритъма на приятната позната мелодия. Каза си, че той твърде много я привлича и това е опасно, но когато ръката му се плъзна по гърба й и докосна тила й, забрави всяка предпазливост. Това бе просто един танц и Ноа вероятно не осъзнаваше какво прави.
Но той много добре знаеше точно какво прави и вече си мислеше как да направи и много повече. На светлината на фенерите косата й имаше цвят на разтопено злато. Младата жена ухаеше на цветя и да танцува с нея бе все едно да танцува с облак. Когато музиката свърши, тя се отдръпна от него, а той погледна лицето, което започваше да го омагьосва.
— Когато приемът свърши, ще отведа татко и Кортни у дома и ще се върна. Ще се срещнем на плажа.
— Защо? — запита Слоун с треперещ глас.
— Ще намерим някаква причина, когато се озовем там — усмихна се той.
На нея й бе ясна причината.
Пол и Париш също бяха танцували и когато двойките се срещнаха в края на дансинга, агентът предложи да сменят партньорите си.
— Ноа — каза Слоун, когато той започна да се отдалечава.
Объркан от нежния й глас, който произнасяше името му, той се спря и се обърна.
— Да?
— Не е зле да поканиш и Кортни на танц.
— Кортни ли? — повтори той, защото тази мисъл никога не му бе хрумвала. С ужас си помисли за кубинките й, но кимна. — Добре.
Когато танцът свърши, той видя сестра си наблизо. Очакваше тя да се присмее на поканата му и почти се надяваше да го направи, но решително попита:
— Госпожице Мейтланд, какво ще кажете за един танц?
Тя зяпна.
— С теб ли?
— Не, със сервитьора — сухо отвърна той, след което видя, че тя вече се е навела и развързва едната си обувка. Преди да развърже и втората, Кортни се поколеба и го погледна.
— Говориш сериозно, нали?
Когато осъзна колко много й се е искало да бъде поканена, той се почувства виновен.
— Разбира се.
Сестра му бе изключително умела на дансинга.
— Къде си се научила да танцуваш?
Тя извъртя очи.
— Момичетата ги разбират тия работи. Още с раждането си знаем как да го правим. Ще се опиташ ли да вмъкнеш Слоун в леглото си?
— Гледай си работата.
— Направи ми услуга, моля те, пусни я да си върви. Ще я зарежеш като всички останали и след това вече никога няма да я видим. Тя е мила. Наистина бих искала да ми остане приятелка.
Ноа погледна лицето на сестра си, извърнато към него, и се почувства унизен заради великодушието на Слоун и състраданието й към другите, което я бе накарало да се притесни за чувствата на Кортни по време на едно парти, на което самата тя бе подложена на постоянно напрежение и критични погледи. Спокойно и убедено той изрече: