— Слоун вече ти е приятелка.
Ноа разговаряше с приятели и си мечтаеше хората по-скоро да се разотидат. Времето сякаш беше спряло, така че той реши повторно да представи Слоун на някои от гостите и по този начин да я задържи близо до себе си, но тя бе свободна единствено между танците и тогава обръщаше внимание на баща му и на всичките останали мъже. Той танцува с Кортни още два пъти.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ШЕСТА
Слоун стоеше до предната врата заедно с Париш и баща си, който се сбогуваше с близки приятели, останали да говорят за политика дълго след като Ноа и всички останали си бяха тръгнали. Едит се бе оттеглила отдавна, а Пол явно бе предвидил, че сенатор и госпожа Търмонд Мийд ще го забавят, защото преди половин час се бе извинил и бе отишъл да си легне.
— Лека нощ, Слоун — каза госпожа Мийд. — Толкова се радвам, че се запознах с теб. Ще изпробвам рецептата ти за отварата. Тази вечер тя много облекчи болката в ръката ми. — След това се обърна и почти докосна бузата си до тази на Париш — жест, за който Слоун разбра, че сред видните хора в Палм Бийч е равностоен на целувка. — Ах, ти, лошо момиче — каза тя на Париш. — Не мога да повярвам, че през цялото време си пазила в тайна таланта си. Ако Слоун не ни беше споменала, че моделите на твоята и нейната рокля са твои, ние никога нямаше да разберем. Чух, че Сали Линкли помоли да й покажеш моделите си, но аз първа искам да ги видя. Справедливо е да си избера преди нея, познавам те от по-дълго време.
Сенатор Мийд пристъпи напред и се сбогува по-формално с двете сестри, но когато стисна ръката на Картър, думите му бяха искрени:
— Щастливец си ти, Картър. Имаш не една, а две красиви дъщери. Париш винаги е защитавала доброто ти име, но също така можеш да се гордееш и със Слоун. Тази вечер тя спечели всички.
Картър се усмихна и стисна ръката му.
— Зная.
Когато затвори вратата и се обърна към Слоун, той също бе искрен:
— Слоун, не мога да ти опиша колко горд бях с теб тази вечер.
Тя реши, че в този момент той наистина много я харесва, не защото хората я харесваха, а защото бе засилила престижа му, оставяйки добро впечатление у приятелите му. За нейна изненада тази вечер голяма част от тях й бяха допаднали. Въпреки това чувствата й към него оставаха непроменени и тя едва ги прикри, когато му се усмихна и отговори:
— Благодаря ти.
Той тръгна нагоре по стълбите, а тя погледна към стенния часовник от дядо й и сърцето й се сви, като разбра колко е късно. Ноа едва ли все още я чакаше на плажа. Съдбата и сенатор Мийд се бяха намесили и я бяха спасили от една много глупава постъпка. Трябваше да изпитва облекчение, а се чувстваше ужасно разочарована. Париш обаче не бе разстроена от късния час. Тя прегърна развълнувано Слоун и каза:
— Беше великолепна. Всички говореха колко си хубава, очарователна и остроумна. Приемът също беше много успешен. Затова хората останаха до толкова късно.
Младата жена стигна до вратата на спалнята си, но желанието й да отиде на плажа започна да надделява.
— Лека нощ — прошепна Париш.
— Лека нощ — отвърна Слоун, но се поколеба, стиснала дръжката на вратата.
Сестра й забеляза това.
— Сутринта си станала рано. Не си ли изморена?
Тя поклати глава и й разкри истината:
— Ноа пожела да се срещнем на плажа след приема.
— Така ли?
— Да.
— Тогава защо си още тук?
Слоун нямаше нужда от повече окуражаване.
Задният двор бе ярко осветен, а персоналът на хотела опаковаше и товареше всичко, което беше донесено за приема. Слоун забеляза, че помагаха и някои от работещите при Картър, и поздрави двама от тях, които познаваше. Явно никой не намираше за странно желанието й в един през нощта да се разходи на лунна светлина по безлюдния плаж, облечена с прекрасната си шифонена рокля и изящни сандали с висок ток. Когато стигна до плажа, Слоун най после се успокои, но като разбра, че Ноа — си е отишъл, бе обзета от огромно разочарование. Погледна по посока на къщата му, но той очевидно се бе прибрал. Тя събу сандалите си и тръгна бавно по брега. Колкото повече приближаваше къщата, толкова по-потисната се чувстваше. Сърцето й предателски потрепваше при спомена за погледа му, който бе спрял на устните й, когато му бе казала, че не знае как да му се отблагодари за приема. „Ще трябва да измислим някакъв начин“ — бе казал той. А когато го бе попитала защо иска да се срещнат на плажа, в отговора му нямаше и място за съмнение: „Ще измислим някаква причина, когато се срещнем.“