Спря до градината пред къщата му и се загледа към терасите, осветени от луната, но видя само смътни сенки и неясни очертания. Каза си, че всъщност така е по-добре, тъй като Ноа Мейтланд бе прекалено изтънчен, отракан и сигурен в себе си. Дори не се бе поколебал да я съблазнява на дансинга само два дни след като я бе срещнал. Щеше да я остави с разбито сърцето, ако му дадеше тази възможност. Бе късметлийка, че тази вечер за втори път успя да се измъкне от опасността. Радваше се, че не я бе изчакал. Бе щастлива, че си е легнал. Но в гърлото й бе заседнала буца, тя преглътна и се обърна, за да си върви. Една от сенките на терасата се размърда, издължи се и тя чу името си, изречено тихо и повелително:
— Слоун!
Толкова се зарадва, че почти се затича, когато той слезе по стълбите на терасата и спря, за да я изчака. Бе свалил сакото и вратовръзката си. Изглеждаше още по-привлекателен. Тя спря пред него щастлива, нервна и отчаяно се опита да се държи нормално.
— Последните гости останаха много до късно.
Ноа прие обяснението й с кратко кимване. Пъхна ръце в джобовете на панталоните си и се загледа в нея. Слоун си пожела да я прегърне. Когато осъзна, че няма да го направи, отдаде колебанието му на същата причина, поради която се тревожеше и тя още докато танцуваха на партито. След като проблемът я измъчваше, сигурно тормозеше и него. Потисна огорчението си и тихо каза:
— Не можем да направим това. Ако Картър усети, че става нещо между нас, ще обвини Париш, че не те е окуражила достатъчно.
Отговорът му бе уклончив.
— В такъв случай предполагам, че трябва откровено да му призная, че не желая да се женя.
— Тогава ще обвини теб.
— Винаги ли се тревожиш за другите?
Слоун въздъхна и кимна и Ноа разбра, че тя приема въпроса много сериозно.
— Това е една от многото ми грешки.
„Грешки?“ — помисли си той и се подсмихна. Чудеше се дали тя наистина знае какво значи грешка. Осветена от луната, му напомняше на босоног ангел, държащ в ръка сандали вместо божествена арфа, с развети от вятъра поли и златни коси. Бе от жените, които помагат на децата да пренасят вода с кофичките си до пясъчните си замъци и които спират, за да помагат на болни възрастни градинари. Помисли си колко щастлива се бе почувствала Кортни само защото Слоун му бе предложила да я покани на танц и как Париш бе разцъфнала през последните два дни. Сестра му бе права — Ноа нямаше причина, нито право да направи нещо, което да помрачи блясъка й или да намали невероятния ефект, който оказваше върху хората. От друга страна, тя бе на тридесет години — достатъчно зряла, за да знае до какво ще доведе среднощната й разходка. Достатъчно зряла, за да разбере правилата на играта и да се справи, след като тази игра приключи. Освен ако, както той вече знаеше, тя не бе наясно как да играе. Сама си бе признала, че дори не умее да флиртува. С язвителна усмивка Ноа си помисли какъв смут щеше да всее тя сред мъжкото население, ако се постараеше да научи правилата. Тази вечер на приема бе видял как чувствителни и изтънчени мъже се превръщат в пластелин, когато тя се усмихва и разговаря с тях. Това, което го смайваше, бе, че тя явно не осъзнаваше въздействието си върху мъжете. Всъщност имаше само две неща за Слоун, в които бе сигурен: тя не знаеше нищо за хората като него и заслужаваше много повече, отколкото той бе готов да й даде.
— За какво мислиш? — попита тя и се почувства глупава и сякаш изложена на показ.
— Мислех си, че приличаш на босоног ангел.
Бе потресена. Спомни си коя е тя и защо е в Палм Бийч и гласът й потрепери виновно:
— Повярвай ми, не съм ангел. Доста далеч съм от това.
Той извади ръце към джобовете си и я придърпа към себе си.
— Добре — каза рязко и сведе глава, за да я целуне.
Слоун реши, че той вероятно бе сметнал, че тя има предвид сексуалното си поведение. Вече го бе измамила за толкова много неща, че се чувстваше длъжна да бъде абсолютно откровена за това.
— Когато казах, че нямам нищо общо с ангел — обясни бързо тя, — нямах предвид интимните връзки.
Той повдигна глава и присвити очи.
— Така ли?
Тя кимна и се опита да се държи като разкрепостена и интелигентна зряла жена, макар че й бе изключително трудно и неудобно да обсъжда с него тези неща:
— При цялото ми уважение към този вид връзки… не притежавам това, което ти… което някои хора биха сметнали за голям опит.
Ноа погледна очарователното й лице и невероятните и очи.
— Така ли?
— Всъщност съм имала само две връзки.
— Само две? Ужасно съм разочарован.
Слоун може и да не знаеше как се флиртува, но успя да забележи присмеха, спотаен в очите му, да открие причината за него и да го окуражи. С искрящ поглед и глас, който криеше извинение и неискреност също като неговия, тя кимна и отвърна: