Слоун предвидливо й спести това, че Картър е бил пиян, когато се е прибрал у дома и че родителите му приели историята с бременното провинциално момиче като последната от дългия списък безотговорни постъпки. Много внимателно тя се насочи истинския проблем.
— След като бракът се е разтрогнал, са ти разказали ужасни неща за майка ни, които не са истина, и това е било лошо от тяхна страна. Обаче като си помислиш, не изглежда чак толкова странно.
— Всъщност предимно баба Франсис говореше лошо за нея.
— Като имам предвид какво ми каза току-що за нея, това никак не ме учудва — опита се да се пошегува Слоун.
— Да, но татко никога не й се противопостави.
— Тогава той вече е бил по-възрастен и по-умен и вероятно се е срамувал от постъпката си или от това, което тя го е убедила да направи. Очевидно безумно те обича и не е искал да прилича на злодей в твоите очи. — Слоун вдигна чашата си с вода и отбеляза: — Не мисля, че е необичайно за разведени родители да правят гадни забележки един за друг пред децата си.
— Права си. Какво лошо ти е разказвала мама за него?
Сестра й се загледа в нея и безпомощно се усмихна.
— Преди няколко години някакво момче открадна портмонето на майка. В деня на процеса тя свидетелства и пледира пред съдията за снизходителност. Бе толкова твърдо решена да му помогне, че говори изключително убедително.
Париш се усмихна.
— Успя ли?
Слоун кимна.
— Съдията каза, че ще се почувства така, сякаш наказва нея, ако изпрати момчето в затвора.
— Каква хубава история.
— Не съвсем. Седмица по-късно той открадна колата й.
Слоун бе сигурна, че е успяла да реши дилемата на Париш, защото от този момент нататък сестра й я засипа е въпроси за Кимбърли.
ГЛАВА ТРИДЕСЕТ
Благодарение на разговора за майка им този следобед мислите на Слоун не бяха изцяло погълнати от Ноа. Но когато започна да се приготвя за вечерята, гореше от нетърпение да го види. Тъй като не знаеше коя рокля да облече, Париш влезе в стаята й, за да й помогне. След като прегледа дрехите й и се възхити на това, което беше донесла, тя поклати глава и обяви, че тази специална вечер изисква дълга рокля.
— Не прекалено екстравагантна — реши, — но ефирна.
Тъй като Слоун нямаше такава рокля, сестра й я прегърна и я поведе към стаята си.
Слоун с удивление забеляза, че гардеробът й е по-богат от магазина на Лидия в Бел Харбър и бе свързан с още една просторна стая, пълна с незавършени дрехи. Тя започна да изважда един след друг прекрасни тоалети и да ги отхвърля по причини, които сестра й не разбираше.
— Ето това е — заяви най-накрая, като извади бяла рокля без презрамки. — Какво мислиш?
Отначало Слоун реши, че тази рокля много прилича на червената ленена рокля на Сара, с изключение на цвета и дължината. Париш я накара да я облече и да се огледа.
— О — прошепна Слоун, — толкова е красива.
— Все още не си видяла всичко. — Париш грабна бял воал на бели и златни листа. — Сега имаме нужда и от подходящи бижута — добави тя и започна да отваря вградените и стената чекмеджета.
— Ами косата ми?
Сестра й погледна към нея.
— Косата ти е идеална, а също и гримът ти, но имаш нужда от обици и мисля, че намерих точно това, което ни трябва.
Слоун си сложи обиците и закопча широкото златно колие около врата си. След това се огледа. Беше възхитена от промяната, която Париш бе направила с нея. Обърна се, за да каже това на сестра си, но тя явно все още не бе приключила. Бе излязла и след минута се върна с три бели рози.
— Снощи ги откраднах от една от украсите — обясни тя, като се пресегна и ги втъкна в косата на Слоун.
— Някой има ли представа къде отиваме? — попита Пол, когато униформеният шофьор му отвори задната врата на ролс-ройса на Ноа.
— Аз не — отвърна Слоун, като го последва в колата, — но където и да отиваме, ти ще сразиш дамите.
Въодушевлението и ентусиазмът й бяха толкова заразни, че дори Пол бе в настроение.
— Нямат късмет — пошегува се той, — вече съм с две от най-красивите жени във Флорида. Париш, ти имаш ли представа къде отиваме?
Тя приличаше на райска птица в дългата си светла копринена рокля тип саронг.
— Да, но нямам право да ви казвам — самодоволно ги подразни, след което погледна към Слоун и отстъпи: — Предполагам обаче, че мога да ви подскажа — ще вечеряте в най-луксозния ресторант на Палм Бийч.
— Който е? — намеси се Пол.
— Нарича се „Видение“.
Лицето му доби странен израз и Слоун имаше чувството, че заведението му е познато.