Ноа не издържа. Наведе се и прошепна на ухото й:
— Париш има разрешително за пилотиране.
Топлият му дъх погали ухото й.
— Но защо си създаваш толкова много грижи само заради нас двамата?
— Исках да изкупя вината си за снощния шезлонг.
— С всичко това? — подразни го. — Никога ли не вършиш нещата само наполовина?
— Снощи направих точно това — отвърна й многозначително.
— Но на мен шезлонгът ми хареса.
— Обстановката тук ще ти хареса повече.
Той открито я предупреждаваше за намеренията си и от това стомахът й се сви.
— Искаш ли да ти покажа яхтата?
— Да — бързо отвърна тя. Той я хвана за ръка, но дори и топлината от силните му пръсти не можа да прогони нарастващото напрежение. Знаеше защо я покани на яхтата, но не бе избрал подходящото време и място, защото накъдето и да се обърнеше, тя виждаше неоспорими доказателства, че светът, в който живее той е съвсем различен от нейния. За него връзката им щеше да е краткотраен ваканционен флирт, разнообразие за две седмици, ако траеше и толкова. За нея бе… Не можеше да понася тази мисъл, но повече не можеше и да се заблуждава: историята се повтаряше. Тя бе майка си, но тридесет години по-късно. Бе луда по Ноа Мейтланд, а той бе неустоим, но и недостъпен. Мечтаеше да се влюби, а щеше да прекара живота си, като сравнява всички с Ноа. Той я отведе един етаж по-нагоре и спря до първата врата на палубата.
— Това е капитанската каюта — каза и отвори вратата.
Паниката на Слоун изчезна. Тя огледа просторната, луксозно обзаведена стая и погледът й се спря на огромното легло. Дебелият юрган бе отметнат подканващо, а осветлението бе приглушено и съблазнително. Тя се опита да се пошегува:
— Не е мотел с шест звезди, но предполагам, че в морето хора като теб трябва да се примирят с това, което им се предлага. — Стори й се, че това прозвуча ужасно и веднага се извини: — Съжалявам. Бе глупаво и грубо от моя страна.
Той мълчаливо я изучаваше е безизразно лице.
— Защо каза това?
Слоун въздъхна и реши да бъде честна. Погледна го и отговори:
— Защото съм нервна и се чувствам неудобно. Свикнала съм да те виждам с Кортни и Дъглас. Не очаквах да те намеря тук, заедно с всичко това. Дори не познах гласа ти, когато те чух да говориш по телефона. Всъщност изобщо не те познавам — завърши отчаяно.
Ноа отлично я разбираше, защото сам не можеше да се познае, когато тя бе наблизо. Наблюдаваше привлекателното й лице, обмисляше думите й и се възхищаваше на куража й да ги изрече, докато се чудеше дали да зарови лице в благоуханната й коса, да се изсмее над опасенията й или да успокои терзанията й с целувка. Тя явно приемаше парите му за пречка, а не за най-желаното нещо в него и това я правеше още по-желана. За да я успокои, Ноа хвана брадичката й.
— Познаваш ме, Слоун — прошепна и наведе глава. Бавно и омайващо докосна с устни нейните. — Спомняш ли си това? — дрезгаво прошепна, а ръцете му се плъзнаха по раменете и гърба й. Целуна я още по-страстно. Тя се отпусна. Ръцете й сякаш действаха по своя воля. Те се плъзнаха под сакото му и погалиха гърдите му, а после се насочиха към раменете и врата му. Той откъсна устни от нейните, очите му блестяха, а гласът му бе пълен с желание. — А сега помниш ли ме?
Слоун осъзна, че вече е прекалено късно да избяга, защото никога нямаше да може да го забрави. Безполезно беше да пренебрегва и спомените, които той щеше да й даде в тази стая. В Бел Харбър щеше да има достатъчно време за самота и съжаления. Той чакаше отговора й и тя кимна и простена:
— Да.
Повдигна се на пръсти и го целуна с цялата си любов и отчаяние. Той ставаше все по-настоятелен и жаден в целувките си, силно я притискаше в прегръдките си, а ръцете му властно обхождаха гърба и гърдите й. Затвори вратата с крак и Слоун стана нервна, но вместо да продължи по същия страстен начин, Ноа забави темпото. Целуваше я, докато цялото й тяло не бе завладяно от желание. Ръцете му галеха и изучаваха тялото й. Усети пръстите му върху ципа на роклята си. Той рязко отстъпи назад, за да свали смокинга си, а нейната рокля се свлече на пода. Тя механично се наведе да я вземе.
— Недей — каза той, а погледът му се спря на гърдите й, докато бързо разкопчаваше ризата си.
Явно не се стесняваше да се съблича пред нея, но тя беше твърде смутена. Обърна се, за да се доразсъблече. Докато разкопчаваше ръкавелите си, я наблюдаваше как маха фуркетите от косата си. С вдигнати ръце и леко наведена глава, силно му напомняше на една картина в Лувъра, изобразяваща гола жена. Когато и последният фуркет бе махнат, тя разтърси глава и косата й се спусна по раменете като водопад от блестящо злато. Той застана зад нея, обгърна я с ръце и я привлече към себе си.