Освен това не бе вечеряла, осъзна той. Погледна часовника си. Бе настоял тя да дойде тук рано, за да види залеза, и все още можеше да го направи. Отметна косата от гладката й буза и тя го погледна.
— Развлеченията за вечерта включват вечеря и обиколка на кораба — подразни я той.
Тя му се усмихна, а ръката й спокойно лежеше на гърдите му.
— А това беше ли включено в цената на билета, или беше премия?
— Не ме гледай по този начин, или ще получиш още нещо в допълнение към вечерята и обиколката.
— Наистина ли? И какво ще бъде то?
— Десерт.
За да не бъде изкушен отново, той взе телефона и нареди вечерята да бъде сервирана след половин час, след което неохотно стана от леглото.
Вечеряха на свещи и в официално облекло, а отнякъде се носеше музика. След като сексуалното им желание бе задоволено, вече можеха да разговарят като приятели и да се опознаят. Когато вечерята приключи, тя бе толкова спокойна, че без колебание отговори на въпроса му за Картър и Кимбърли.
— Майка ми спечелила конкурс за красота, когато била на осемнадесет години. Наградата била екскурзия до форт Лодърдейл и една седмица в най-добрия хотел. Един фотограф от местния вестник я снимал на плажа. Наблизо имало коктейл — част от сватбена репетиция, на която Картър присъствал. — Той отишъл да види какво става. Носел бяло сако. Майка ми се влюбила в него. Това е.
— Това не може да е всичко, което се е случило — пошегува се Ноа.
— Почти всичко. Майка ми била отгледана от баба си и била много наивна. Прекарала останалите три дни от почивката си в хотелската си стая заедно с него. Тя му подарила девствеността си, а той й дал Париш. Тя се прибрала у дома абсолютно убедена, че са влюбени и че той желае да се ожени за нея. Трябвало само да убеди семейството си в Сан Франциско. Мама естествено била малко изненадана, когато годеникът й повече не я потърсил. И дори още по-изненадана, когато лекарят й казал, че не е болна от грип, а е бременна.
Ноа вдигна чашата си с вино, докато гледаше развълнуваното й красиво лице. Тя много се стараеше гласът й да звучи нехайно, но в него се долавяше нежност, когато споменаваше майка си, и известна грубост, когато говореше за Картър.
— Какво се е случило после?
— Обичайното — отвърна тя с усмивка. — Мама отишла в библиотеката и открила бащата на детето си по фамилното име в изданието „Кой кой е?“ — Ноа не се засмя и тя продължи сериозно: — Тя все още била убедена, че той я обича и семейството му вероятно е несправедливо към него, така че с останалите от наградата пари си купила самолетен билет. Отишла в дома му посред нощ, но й заявили, че Картър не е вкъщи. Тя обяснила, че му е годеница, и попитала дали може да го изчака. Можеш да си представиш останалото.
— Вероятно — каза Ноа, — но бих искал да го чуя от теб.
— Ти си много упорит — пошегува се Слоун. Той очакваше тя да продължи. Неспособна да не се подчини на безмълвната му заповед, тя въздъхна и каза: — Когато разбрали защо го търси, те се разгневили. — Замълча и се опита да намери подходящ начин, по който да доразкаже историята Картър бе негов приятел и баща на Париш. — Те естествено разбрали, че е постъпил неправилно, и когато Картър се прибрал, поел отговорността си и си тръгнал заедно с мама…
Ноа се присмя на опита й да скрие истината.
— Този номер няма да мине, Слоун. Познавах майката и бащата на Картър като по-възрастни, но не е възможно да са се променили толкова много. Какво действително се е случило?
Той бе толкова прям, че тя леко се смути, стисна салфетката в скута си и накрая срещна нетрепващия му поглед.
— Всъщност — въздъхна, — когато се прибрал същата нощ. Картър бил пиян, а родителите му вече били бесни заради дългия му списък от прегрешения. Изхвърлили го, а заедно с него и майка ми. Вероятно му е подействало отрезвително. Спрели в Лас Вегас и се оженили. После продължи ли към Флорида. Имал пари, колкото да купи лодка и през следващите две години я давал под наем. Родила се Париш, а после и аз.
— И след това?
— След това един ден майката на Картър пристигнала с лимузина, за да го уведоми, че баща му е получил удар. Казала му, че може да се върне в семейното гнездо и може да вземе една от дъщерите си. Същия ден отпътували с Париш.
— Кортни е останала с впечатлението, че двете с майка ти не сте били подсигурени след този случай.
— Дали на майка ми прилично възнаграждение — отвърна уклончиво Слоун.
— Колко прилично?
— Прилично — натърти, а после се усмихна и поклати глава. — Щеше да е без значение, дори да бе много по-голямо. Майка ми е толкова добра и наивна, че би го дала на всеки, който й поиска заем или на когото някой фалшив финансов съветник е измъкнал парите.