— Това ли се случи със сумата, която е получила?
— С по-голямата част от нея.
— Никога не наричаш Картър татко, нали?
Тя извъртя очи и се засмя.
— Той не ми е баща.
Ноа бавно остави чашата си с вино.
— Така ли?
— Не означава нищо за мен.
— Кое е важно за теб?
— Картър ми е само биологичен родител. Бащата е нещо много повече от това. Той е човекът, който ти бърше сълзите, докато си малка, и проверява под леглото ти, защото се страхуваш, че там се е скрило чудовище. Той кара училищния побойник да те остави на мира и е най-добрият ти приятел. Ходи на родителски срещи и посещава мачовете ти по софтбол дори когато си прекалено малка, за да играеш, и през цялото време седиш на страничната скамейка. Притеснява се, когато си болна и когато момчетата започнат да се навъртат около теб.
Ноа се усмихна заради този факт от личния й живот, който тя несъзнателно бе споделила с него. Представи си малко русокосо момиченце в екип за софтбол, седнало на пейката. Големите му виолетови очи бяха тъжни, защото не му позволяваха да играе.
— Значи си играла софтбол? — попита, докато се опитваше да си спомни дали познава и друга жена, която като малка да е играла софтбол, а не тенис или хокей на трева.
— Едва ли може да се каже точно така — отвърна тя, а смехът й му прозвуча като звън на камбанки. — Бях толкова дребна за възрастта си, че се сливах с тревата, и когато играех в моята възрастова група, съотборниците ми профучаваха покрай мен.
— Е, не си пораснала чак толкова много — нежно каза Ноа.
— О, напротив — увери го тя през смях.
В този момент Ноа си помисли, че тя трябва да е претърпяла големи промени по време на съзряването си, защото сега фигурата й бе великолепна и абсолютно пропорционална — и пасваше идеално на неговото тяло… Самата мисъл за това го възбуди и развеселен, но и леко подразнен, той каза:
— Обещах ти да направим обиколка на яхтата. — Стана и заобиколи масата, за да отмести стола й, след което я наметна с шала й.
Слоун бе очарована. Много пъти се бе качвала на яхти, но „Видение“ приличаше повече на корабче за пътешествия. Разгледа безупречно почистеното машинно помещение и кухнята и когато Ноа разбра, че интересът й не е престорен, извади връзка ключове и й показа места, които първоначално смяташе да пропусне и в които можеше да се намери всичко — от приспособления за чистене до облекла за моряците.
— Обичам лодките — довери му тя със светнали очи.
— Всички лодки ли? — подразни я той.
Слоун кимна сериозно.
— Всички — риболовните, влекачите, бързите и бавните. Обичам океана и всичко, свързано с него.
Намираха се в средата на яхтата, едно ниво под главната палуба и тя спря пред следващата врата.
— Тази ще я прескочим — твърдо изрече той и я хвана през кръста, за да продължат.
Това веднага предизвика любопитството й.
— Защо? Какво криеш там?
— Нищо, което да представлява интерес за теб.
Тя избухна в смях.
— Не прави така, не е честно. Предизвика любопитството ми, а аз мразя загадките. Детектив съм по… Аз съм детектив аматьор — пошегува се тя и за да не привлече вниманието му, добави с престорено негодувание: — Това са женските спални, нали? Водиш жени, за да не се бунтува екипажът ти по време на дългите пътувания.
— Съвсем не — отвърна той, но не отключи вратата и това още повече засили интереса й.
— Пиратско съкровище? — продължи тя. — Контрабандни стоки? Наркотици… — Усмивката й угасна.
Ноа въздъхна примирено, отключи вратата и запали лампата. Слоун погледна шокирано. Малката каюта побираше цял арсенал от оръжия, включително и картечница.
— Щом ги видя, Кортни отказа да излиза с мен в открито море.
Слоун леко тръсна глава.
— Само не драматизирай — заяви той.
Тя видя оръжия за ръкопашен бой и такива, които бяха незаконни в Съединените щати.
— Да, но това… за какво ти е всичко това?
Той се опита да го представи като нещо обичайно:
— Притежателите на кораби често държат оръжие на борда.
Младата жена бе толкова разтревожена, че потрепери и Ноа си извади погрешно заключение.
— Не се страхувай. Не са заредени.
Слоун пристъпи напред и отбеляза:
— Ако е истина, тогава защо от картечницата виси тази лента с куршуми на нея?
Ноа се засмя приглушено, загаси осветлението и я изведе от помещението.
— Станало е случайно. Това е стара картечница, която конфискувахме от един неочакван гост по време на последното си пътешествие.
Отново си помисли, че всъщност не го познава.
Докато стояха облегнати на парапета на главната палуба, Ноа почувства, че тя се е затворила в себе си и предположи, че причина за това са скритите оръжия, но отдаде реакцията й на паниката, която бе изпитала и Кортни.