— Най-добрият начин да преодолееш страха си към оръжията е да се научиш да ги използваш.
Слоун преглътна и кимна.
— Мога да те науча да стреляш е някои от тях.
— Би било хубаво — разсеяно отвърна тя. Въображението й се бе развихрило — глупава грешка, която вероятно се дължеше на емоционалното й състояние. Бе започнала да се влюбва в него още от момента, когато го видя в гостната на Картър. Преди малко бяха слели телата си в едно и тя бе стенала от страст в ръцете му. Реши, че е по-разумно да му поиска обяснение.
— Би било още по-хубаво, ако можех да разбера защо притежаваш тези оръжия. Искам да кажа, не сме във война, нали?
— Не, но имам делови отношения със страни, в които положението не винаги е стабилно. И бизнесмените в тези страни често са въоръжени.
Обърна се към него и го погледна.
— Работиш с хора, които искат да те застрелят?
— Не, работя с хора, чиито съперници искат да застрелят тях. Или мен, ако се изпреча на пътя им. Поради тази причина преди няколко години разбрах, че не е само по-разумно, но и по-здравословно да правя сделките си на моя територия. Следващия месец имам среща близо до брега на един от големите градове в Централна Америка. Ще се състои на борда на „Видение“ и колегите ми ще долетят е хеликоптер.
— Може би не е зле да се заемеш с по-безопасна работа — сподели мислите си тя.
Той се засмя.
— Не го правя само заради безопасността, но и заради ефекта. — Тя го погледна объркано и той й обясни: — Когато съм в чужда страна и работя с хора, които се впечатляват от материалното благополучие, „Видение“ им внушава респект.
Слоун си отдъхна. Обяснението му й се стори доста разумно.
— Каква работа имаш с тези хора?
— Импорт-експорт. Правя сделки.
— Във Венецуела ли?
— Това е едно от местата.
— Господин Грациела носи ли оръжие?
Слоун забеляза, че въпросът й не му се понрави.
— Не — студено отвърна той. — Ако носеше, някой щеше да му го вземе и да го застреля.
Знаеше, че тя е обзета от съмнения, и вместо да се опита да ги разсее, той я изчака сама да вземе решение. Слоун усети, че това е един вид тест за нея — за това, дали може да бъде лоялна. Или да му бъде любовница. Последната мисъл й хареса. Нещо й подсказваше, че й казва истината. Винаги можеше да разчита на предчувствията си по време на работа. Стори го и сега.
— Съжалявам, не трябваше да си пъхам носа в тези неща. — Обърна се към парапета и се загледа във водата.
— Имаш ли още въпроси?
Тя кимна.
— Да, един.
— И какъв е той?
— Защо пропуснахме салона по време на обиколката?
Ноа бе очарован от нейния ум, а в момента и от начина, по който изглеждаше на лунната светлина. Застана зад нея, прегърна я и я привлече към себе си, а гласът му бе станал дрезгав от пробуждащото се в него желание.
— В салона има врата, която води към спалнята ми, и ако влезеш в едната стая, ще трябва да преминеш и към другата — не можеш да се измъкнеш.
Очакваше реакцията й и усети нов прилив на желание, когато тя бавно кимна.
— Има още един проблем — прошепна той. — Преди малко направих грешка. В цената на билета не се включваше тази част от обиколката. Трябва да платиш допълнително, и то в аванс.
Целуна ъгълчето на устата й в очакване да му бъде платено, а тя потръпна и се обърна към него.
ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ВТОРА
Следващата седмица премина за Слоун като поредица от слънчеви дни и чувствени нощи. Денят прекарваше е Париш, а нощта с Ноа. Лодката му „Стар Гейзер“ стана тяхно постоянно убежище — намираше се на близко, но все пак уединено място и им даваше възможност да пътуват. В къщата му на брега се чувстваше почти толкова удобно, колкото в собствения си дом в Бел Харбър, а Дъглас и Кортни я приемаха като член на семейството. Слоун знаеше, че това няма да трае вечно. Само едно нещо от почивката й и Палм Бийч нямаше да се промени — бе влюбена в Ноа.
Пол и Париш явно също си допадаха и четиримата често прекарваха дните си заедно, макар че вечер обикновено се разделяха. Слоун не знаеше каква е връзката на агента със сестра й. Той не бе човек, на когото можеш да задаваш въпроси от личен характер и въпреки че Париш споделяше с нея, истината бе, че дори и тя самата не знаеше какво изпитва Пол към нея. Това често бе тема на разговор между Слоун и Ноа, когато оставаха насаме, но осем дни след съдбовната нощ на борда на „Видение“ тя нямаше как да разговаря с него. Всъщност пред нея за пръв път се очертаваше една самотна вечер и макар че само преди няколко седмици това би я зарадвало, сега се чувстваше неспокойна.