Докато Слоун и Джес се отдалечаваха, офицерите ги изучаваха с любопитство.
— Какво мислиш? — попита Ригън, имайки предвид облога в отдела. — Дали ще успее да я вкара в леглото си? Залагам пет долара, че тя няма да се даде.
— Аз пък залагам десет на него.
Бърнаби присви очи заради силното слънце.
— Ако Слоун разбере за залозите, адът ще се стовари отгоре ни.
— Имам новини за теб — отвърна Ригън, а коремът му се тресеше от смях. — Мисля, че тя вече знае за това, така че няма начин да му се остави. Наясно е със залаганията, но е прекалено умна и от висока класа, за да се издаде.
Колата на Слоун — най-обикновен служебен бял шевролет — бе паркирана точно до тази на Джес. След като му помаха за довиждане, тя се огледа наоколо, за да се увери, че всичко с мирно и спокойно. Бел Харбър нарастваше с такава бързина, че всеки ден се появяваха нови лица. Слоун не познаваше нито момичето, което водеше малко дете, нито възрастната жена с двамата близнаци, нито брадатия мъж, който четеше вестник под едно дърво. Новите жители бяха донесли просперитет и парични облаги на града, но също и драматично нарастване на престъпността, защото Бел Харбър се бе превърнал от спокойно крайморско градче в богата малка столица.
Не повече от сто и петдесет души се забавляваха в парка. Клоунът Кларънс и жонгльорите имаха едночасова почивка. Повечето от будките и павилионите бяха опустели. Скамейката до павилиона на Сара бе празна и нямаше и следа от непознатия с жълтото памучно яке, който изглеждаше толкова не на място тук, в този спокоен слънчев ден.
Доволна, Слоун влезе в колата, запали и погледна в страничното огледало. Отзад нямаше никого и тя даде на заден ход и излезе от паркинга, карайки бавно по осветената виеща се улица, която пресичаше парка.
Преди малко Бърнаби я бе поздравил, имайки предвид предишната нощ, в която един разярен и пиян мъж бе решил да убие приятеля на бившата си съпруга, а Слоун внимателно го бе убедила да свали оръжието си. Когато той се уплаши от новината, че ще отиде в затвора заради неизвършено престъпление, тя му каза да гледа на времето, което трябва да прекара зад решетките, като на възможност да си почине и да помисли как да намери жена, която да го заслужава и да го цени. Никой не би разбрал за случилото се, ако обвиняемият не бе дал интервю за местната телевизионна станция и не бе казал на репортера думите, с които Слоун го накара да свали оръжието си. Макар да не бе разбрал иронията в съвета й, медиите веднага го уловиха и от тази сутрин, без да иска, тя отново бе станала местна героиня, но този път оценена заради ума си, а не заради куража, проявен в трудна ситуация.
Миналата нощ капитан Ингърсол с неудоволствие я бе похвалил за начина, по който се бе справила, но тазсутрешните статии очевидно го бяха подразнили отново. Слоун донякъде го разбираше. Тя получаваше повече внимание, защото беше жена. Докато караше по главната пресечка до входа на парка, насочи мислите си върху нещо по-приятно. Сви вляво от Бит Лейн — широка калдъръмена улица, на която се намираха модни бутици и луксозни магазини, всичките с накъдрени зелени навеси и голяма палма в саксия на тротоара пред входа.
Слоун винаги се учудваше на промените, станали в търговския район през последните няколко години. Макар че драстичното нарастване на населението предизвикваше много шум, оплакванията от местните жители рязко намаляха е покачването на цените на имотите, а борещите се местни малки предприятия станаха преуспяващи едва ли не за една нощ.
За да привлече повече перспективни данъкоплатци, градският съвет взе в свои ръце тихото градче, поставяйки няколко големи спорни въпроса с цел модернизацията и разкрасяването на общината. По решение на амбициозната и влиятелна съпруга на майор Блументал бе нает екип архитекти от Палм Бийч и реформите започнаха. След като приключиха, Бел Харбър заприлича на Палм Бийч — това всъщност бе и желанието на госпожа Блументал. Като използва своето влияние и парите на данъкоплатците, тя насочи вниманието си към обществените сгради, започвайки с общината.
Движението през почивните дни бе натоварено и минаха почти петнадесет минути, преди Слоун да свие по своята улица и да спре на добре познатия ъгъл, пред портала на сиво-бялата измазана вила. Плажът се намираше през улицата и тя чуваше шума от прибоя, смеха на децата и виковете на родителите им.
На една пресечка тъмносин седан паркира зад един миниван, но в това нямаше нищо необичайно. Изглеждаше като всеки друг уикенд.
Слоун пъхна ключа в ключалката на предната врата, представяйки си как се потапя в горещата вана и прекарва вечерта с криминалния роман, който четеше. Сара не разбираше как така някой ще предпочете да прекара съботната вечер с книга, вместо да излезе. За Слоун бе лесно да направи избор между срещата с човек, който не можеше да я заинтригува, и това да прекара времето в четене. Определено предпочиташе книгата. Усмихна се, като си спомни, че е на работа едва на следващия ден следобед, когато водеше курса по самоотбрана.