Ноа имаше някаква делова среща в Маями и щеше да се върне на следващия ден. Слоун възнамеряваше да прекара времето с Париш и Едит, но сестра й имаше главоболие и взе някакво лекарство, от което заспа. Пол също бе заминал по лична работа и не знаеше дали ще си дойде през нощта или на следната сутрин. Вечеряха рано и след това Едит пожела да останат и да гледат шоуигрите по кабелната телевизия, но в девет и половина Слоун не можеше да издържи и минута повече пред екрана. Картър играеше покер с приятели и нямаше да се прибере преди единадесет.
Младата жена имаше ужасното предчувствие, че когато си тръгне оттук и Ноа не е вече до нея, самотата и безпокойството ще й станат постоянни спътници. Не хранеше напразни надежди относно намеренията му. Бе чувала достатъчно изказвания от страна на Дъглас и Кортни, а и от самия Ноа и знаеше, че той е против брака и децата. Освен това се бе запознала и с някои от приятелите му, когато я взимаше със себе си в клуба, и от това, което бе разбрала, ставаше ясно, че Ноа зарязва жените толкова лесно, колкото сменя ризите си — и почти толкова често. Въпреки че знаеше тези неща и бе сигурна колко много ще я боли, Слоун не би пропуснала и една минута от това изживяване. Досега бе имала само две интимни връзки и едната от тях само защото по това време се чувстваше съвсем изолирана. Единствено майка й не намираше това за странно, но когато Слоун наближи тридесетте и все още нямаше сериозен приятел, дори Кимбърли започна да й подхвърля, че трябва по-често да се среща с мъже. В това отношение опитът на майка й не бе по-голям от нейния — мъжете непрекъснато я канеха, а тя почти никога не излизаше.
— Той просто не ме привлича — казваше Ким. — Предпочитам да си остана вкъщи или да се видя с приятели.
Слоун откри, че прилича на майка си повече, отколкото бе предполагала. И двете не ги вълнуваха привлекателните мъже, дори те да притежаваха всички необходими качества. Влюбваха се рядко, но когато това се случеше, очевидно бе преживяване, което променяше целия им живот.
Слоун излезе на терасата на спалнята си и се загледа в отражението на луната във водата. Погледна часовника си и реши да слезе на плажа. Беше десет часът. Надяваше се разходката да я успокои. Облече голям бледорозов памучен пуловер и дънки, обу си гуменки, върза косата си на конска опашка и тръгна надолу по стълбите.
Когато стигна на плажа, реши да се насочи наляво, в посока обратна на къщата на Ноа. Не трябваше да мисли непрекъснато за него. Имаше нужда да помисли за своето бъдеще, когато останеше сама. Обаче толкова по-приятно бе да си спомня за нещата, които той говореше и правеше, когато бяха заедно. Ноа бе прекрасен, остроумен и готов да говори за всичко, което я интересуваше — освен за чувствата си. Никога, дори когато беше обладан от страст, той не бе изрекъл думата „любов“, нито пък бе говорил за бъдещето. Никога не я бе нарекъл с умилително име. В Бел Харбър Джес я наричаше „малката“, а когато се правеше на Хъмфри Богарт, й казваше „хей, сладурче“. Обаче любовникът й я наричаше „Слоун“. Вместо да се тревожи от този факт, тя реши да мисли за това колко забавно й е с него.
Един час по-късно, когато се връщаше в къщата на Картър, тези мисли все още я занимаваха. Гледаше към водата и се усмихваше при мисълта как изглежда Ноа, докато управлява яхтата, а вятърът роши косите му. Така бе погълната от мислите си, че когато чу гласа на Ноа, за момент си помисли, че си въобразява. Откъсна поглед от водата и огледа плажа пред себе си, след което се обърна надясно. Спря и се загледа, без да вярва на очите си. Той идваше към нея от имението на баща й, облечен в джинси и плетено поло. Тя тръгна към него.
— Запътила ли си се към някое определено място? — попита той с момчешка усмивка и спря пред нея. Тя поклати глава. — Случайно днес да си се чувствала изгубена, самотна и неспособна да се съсредоточиш?
— Всъщност да — щастливо отвърна младата жена, защото очевидно и той се чувстваше по същия начин, — предполагам, че това е някакъв вирус.
— Вирус ли? А прави ли те раздразнителна и недоволна?
Слоун бе забелязала, че той има буен характер и когато беше недоволен, ставаше рязък и дори груб, но никога не се държеше лошо с нея и семейството си. Тя го погледна самодоволно.
— Не зная. Аз винаги съм мила.
Той се засмя и разпери ръце.
— Тогава ела и ми го докажи.
Тя се хвърли в обятията му и той силно я притисна.
— Липсваше ми — прошепна й. — Действаш ми като наркотик. — Жадно я целуна, а след това я прегърна през кръста и я поведе към дома си.
— Къде ме водиш?