— Там, където най-често обичам да те виждам.
Беше късно и Слоун изказа странно предположение:
— В кухнята ли?
— Как разбра? Върнах се още тази нощ, защото исках да те видя. Гладен съм, а Клодин вече си е легнала. Кортни изгаря всичко, до което се докосне, а Дъглас няма да пипне нищо в кухнята, което не възнамерява да сложи в уста. Ще можеш ли да ми приготвиш един омлет, като този, който ми направи миналата седмица?
— Сърцето ми се свива при мисълта, че трябва да си легнеш гладен само защото не можеш да намериш някоя жена да ти приготви вечерята. Толкова е тъжно.
Ноа я погледна.
— Не изглеждащ тъжна.
— Ти си не само мъжествен, великолепен и невероятно секси — иронично изрече тя, — но освен това си и досетлив. Не изглеждам тъжна, защото имам решение.
— А то дали ще ми се хареса?
Кортни влетя в кабинета на баща си, хвана го за ръка и започна да го дърпа от стола.
— Какво правиш? — извика той.
— Трябва да дойдеш долу. Слоун е тук и няма да повярваш какво става, освен ако не го видиш с очите си.
— Да видя какво?
— Ноа готви.
Двамата тихо отидоха до кухнята, за да видят чудото. Ноа стоеше в средата на кухнята и наблюдаваше Слоун, която изваждаше продуктите за омлета.
— Имам своя теория за готвенето — заяви той авторитетно.
Слоун се засмя, когато Ноа взе от шкафа лук, два домата, червена и зелена чушка и ги постави на плота, за да ги нареже.
— Философията ти да не би да е „аз платих за храната, нека някой друг да се оправя с нея“?
— О, нима вече си чела най-продаваната ми книга на тази тема?
Тя не му обърна внимание и продължи:
— Да разбирам ли, че според теб този „някой друг“ по всяка вероятност е жена?
— Как се досети?
— Това не е ли сексистко?
— Не приемам нещата по този начин. За мен това е привилегия. — Беконът се печеше в микровълновата печка и Ноа отбеляза: — Ухае великолепно.
Тя му се усмихна.
— Така ли?
— Обожавам омлетите и умирам от глад.
— Искаш ли да чуеш и моята теория?
— Мисля, че не.
Въпреки това тя каза:
— Този, който не помага при готвенето, не трябва да помага и при яденето.
— Добре, готов съм. Възложи ми някаква работа. И нека да е трудна.
Без да се обръща, тя му подаде нож и чушка през рамо:
— Заповядай.
Той се усмихна зад гърба й.
— Имах предвид нещо по-мъжествено.
Тя му подаде лука. Ноа се засмя. Забавляваше се. Започна да бели лука.
— Надявам се момчетата от боулинга да не научат затова. Ще ми се подиграват.
— Не, няма. Истинските мъже боравят с ножове.
В отговор той взе една кърпа и леко я шляпна отзад.
— Това по-добре не го пробвай върху мен — каза Кортни и тръгна към тях. Тя се облегна на плота и го загледа надменно. — Слоун ми показа някои страхотни хватки. Мога да те просна по… ох — извика тя, когато кърпата я перна по крака. Момичето го изгледа подигравателно, след което се обърна към Слоун: — Аз ли да го набия, или ти?
Преди младата жена да й отговори, Ноа взе един домат, сложи го пред Кортни и й подаде нож.
— Слоун току-що ми каза теорията си за готвенето. Нека я споделя с теб.
Сестра му взе ножа и заяви:
— Това е отвратително. Никога няма да мога да участвам в шоуто на Сали. Тази къща започва да прилича на истински дом.
Дъглас влезе малко след като нарязаният лук вече се пържеше и цялата подготвителна работа бе свършена.
— Случайно да има храна за още един човек? — попита той Слоун.
— Разбира се.
Кортни възрази:
— Не ти се полага, защото не си свършил никаква работа.
— Но вече няма нищо за вършене — отвърна той и невинно се огледа наоколо.
Ноа го погледна.
— Избра най-подходящия момент.
— И аз така си мисля — отвърна баща му и седна на масата.
ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ТРЕТА
— Минава полунощ — каза Слоун, докато вървяха хванати за ръце към къщата на Картър.
— Много се забавлявах — отвърна той.
— Радвам се.
— Ти правиш всичко толкова забавно.
— Благодаря ти.
— Луд съм по теб — добави той тихо.
Сърцето й заби по-силно. „Обичам те“ — помисли си тя, но прошепна „благодаря“, защото не можеше да му каже истината.
— Това ли е всичко? — усмихна се Ноа, но личеше, че е разочарован.
Слоун спря.
— Не — нежно изрече тя, повдигна се на пръсти и с целувка му каза това, което не смееше да произнесе на глас. Той я прегърна, а тялото му се напрегна.
Тя разбра, че той също я обича.
Бяха стигнали до средата на моравата, когато Слоун със закъснение си спомни за инфрачервените лъчи и се сепна.
— О, бях забравила за това.
— За кое?
Тя се засмя.
— За инфрачервените лъчи. Ако охранителната система беше включена, щяхме да ги пресечем, когато тръгнахме през поляната. Дишлър сигурно ме е видял да излизам и ги е прекъснал, за да не се активират, когато задейства системата.