— Или това, или ченгетата вече се събират пред предната врата — пошегува се Ноа.
— Не, Париш ми каза, че заедно с алармата се включват и всички светлини и сирени в къщата.
— Какво? Никога ли не си чувала за безшумни аларми, свързани директно е полицейското управление?
Слоун не само бе чувала за тях, но можеше и да му обясни как да ги инсталира. Вместо да прибави още една към дългия списък от лъжи, тя заяви:
— Зная всичко за тях.
Той стисна ръката й по-силно.
— Обзалагам се, че е така — рече и Слоун моментално застана нащрек.
— Защо казваш това?
— Проста логика и великолепна интуиция. В комбинация от тях стигам до заключението, че една жена, която взема уроци по самоотбрана, без съмнение би имала много добра охранителна система в дома си. Прав ли съм?
— Не мога да отрека — започна тя, но в този момент от един от балконите на къщата се чу глас:
— Здравейте.
Беше Париш.
— Как се чувстваш? — попита я Слоун.
— Много по-добре. Само че спах цял ден и сега съм съвсем бодра. Пол и татко се прибраха около единадесет, но веднага си легнаха. Мислех да сляза до кухнята и да си направя какао. Вие искате ли?
Слоун искаше — би поискала дори да заспиваше права, но Ноа поклати глава и спря пред задната врата.
— Малко съм уморен, а и не бих могъл да поема нищо повече.
Все пак не бе прекалено изморен, за да я дари с една продължителна целувка за лека нощ. Ноа се наведе, отключи задната врата с ключа, който тя му бе дала, и отвори.
— Ще ти се обадя на…
Писъкът на Париш го прекъсна:
— Прабабо! Не! Помогнете ми!
Слоун се извъртя, влетя през вратата и се затича по коридора в посоката, от която идваха виковете на Париш. Ноа я следваше. До кухнята имаше уютен кабинет, където по-рано Едит бе гледала телевизия. Това, което Слоун видя сега, я ужаси. Едит лежеше отпусната върху канапето, а Париш се бе навела над нея и се опитваше да я повдигне.
— О, боже, мили боже — повтаряше тя, — сърдечен удар! Не е имало никой с нея…
— Обади се на деветстотин и единадесет — нареди Слоун на сестра си. Тя нежно обърна възрастната жена по гръб. — Ще започнем е изкуствено дишане и… млъкна, когато видя огнестрелната рана в гърдите на прабаба си. Скочи на крака и побягна. — Повикайте Пол! — извика тя през рамо, докато тичаше. — Не пипайте нищо! Запалете всички лампи…
За части от секундата Ноа си помисли, че тя бяга към телефона, но на бюрото имаше телефон. Тогава чу задната врата рязко да се отваря.
— Обади се на деветстотин и единадесет — изкрещя той на Париш и тръгна след Слоун. Не можеше да повярва, че импулсивната малка глупачка действително е излязла навън да търси убиеца.
Той изскочи от къщата и огледа пустата поляна, след което хукна към задната част на имението, защото това му изглеждаше най-логичната посока. Сви зад ъгъла точно когато тя се скри в сенките пред него. Когато я видя отново, се бе прилепила до стената в предната част на къщата и се оглеждаше.
— Слоун! — извика той, но тя отново бе побягнала. Тичаше през предната градина, скриваше се в храстите и прескачаше препятствията като лекоатлетка. Ноа се затича след нея.
Тя спря близо до предния портал. Сведе глава, а раменете й започнаха да се тресат. Той стигна до нея, хвана я и я обърна към себе си.
— Какво, по дяволите…
— Тя е мъртва — изхлипа Слоун, — мъртва е. — Сълзите, които се стичаха по бузите й, потушиха гнева му от необмислената й постъпка. Ноа я притегли към себе си и силно я прегърна.
— Съжалявам — прошепна той, — толкова съжалявам.
В далечината се чу вой на сирени и той видя, че електрическата порта започна да се отваря. Отмести Слоун от алеята, когато две патрулни коли пристигнаха от противоположни посоки с включени сирени.
ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА
Слоун забеляза, че хората от полицейското управление на Палм Бийч не само работеха бързо и ефикасно, но също така знаеха как да се отнасят с богатите и известни жители на града, без да ги поставят в неудобно положение. Минути след като първите патрулиращи офицери пристигнаха на местопроизшествието, те схванаха ситуацията, събраха на едно място хората от къщата, за да не изчезнат важни улики и уведомиха областния съдебен лекар. Скоро след това районът беше отцепен. Междувременно двама детективи започнаха да разпитват всички в къщата.
Готвачът, домакинът, икономът и пазачът чакаха в трапезарията. Членовете на семейството и приятелите бяха настанени в гостната, за да им се осигури уединение и комфорт. Попитаха Картър къде да отиде Гари Дишлър, тъй като той се причисляваше и към двете групи, и Картър настоя той също да остане в гостната.