Капитан Уолтър Хоклин бе извикан от дома си, за да се убеди лично, че Картър Рейнълдс и семейството му не са подложени на излишно неудобство от детективите Денис Флин и Анди Кейгъл или от останалите полицаи.
В кабинета, където лежеше Едит, проблесваха светкавици, докато фотографираха тялото, преди да бъде преместено. Слоун се стряскаше всеки път, когато светлината се отразеше в огледалото в коридора, и се надяваше Париш да не забелязва или поне да не осъзнава това, което правят. Когато седна в гостната заедно с Ноа, Картър и останалите, тя бе обзета от безсилие и гняв. Детективите Флин и Кейгъл бяха приключили с разпитите, но след като се посъветваха с екипа в кабинета, казаха, че трябва да подредят и потвърдят част от получената информация. Те разтвориха записките си, а капитан Хоклин внимателно обясни защо се налага това.
— Зная, че всички сте изморени и разстроени — рече той, но насочи думите си главно към Париш и Картър. — Преди да започнем да ви притесняваме с още въпроси, ще ви кажа малкото, което знаем до този момент. Най-важно за вас ще е да узнаете, че госпожа Рейнълдс не е страдала. Куршумът е пронизал сърцето й и тя е умряла мигновено. Има доказателства за влизане с взлом — един от прозорците в кабинета, където е била намерена, е бил счупен и отключен. Без ваша помощ не можем да кажем какво е взето, но шкафовете са били претърсени. Нямаме представа колко дълго убиецът се е намирал в къщата и дали е влизал и в други помещения. Ще трябва да огледате и да ни уведомите дали нещо липсва. — Той замълча, а Картър рязко кимна. — Ще направим всичко необходимо, за да се справим с този случай възможно най-бързо и ефикасно. В момента търсим отпечатъци в спалните, които използват гостите и членовете на семейството, така че през нощта ще можете да останете в тях. Не пипайте нищо никъде другаде. Ще работим през цялата нощ и се надяваме да сме си тръгнали до сутринта. Местната преса вече е надушила историята и до утре това сигурно ще стане национална новина. Оградата пред къщата ви ще ги държи на разстояние. За нещастие до имението ви има достъп и откъм плажа. Там сме оградили с полицейска лента, а ще поставя и човек, който да не допуска хората. След като си тръгнем, ще ви се наложи за няколко дни да наемете охранители, които да останат там. В противен случай пресата и любопитните ще ви изтормозят до смърт.
— Това е първото нещо, което ще направи Гари утре сутринта — каза Картър и секретарят му кимна.
— Ще останете доволни, че сте го направили. И така, вече разговаряхме с обслужващия персонал и искам да ги изведа оттук до утре, за да приключим работата си. Можете ли да ги настаните в някой местен мотел, но да бъдат на разположение?
Картър погледна към Гари, който каза:
— Ще се заема с това.
— Освен това разбрах, че имате две прислужници, които живеят на друго място. Щом дойдат на работа утре, ще ги разпитаме. След това бих искал да ги изпратя вкъщи. — Доволен, че са обсъдили тези подробности, Хоклин се зае с настоящия проблем: — Съжалявам, че точно сега се налага да ви задавам още въпроси, но е наложително да получим колкото може повече информация. Детективите Флин и Кейгъл вече са ви разпитали поотделно, но ще бъде от полза да ви съберем и заедно. Понякога нечия реплика може — да накара друг човек да си спомни важна подробност. Детектив Флин — кимна той към човека, застанал от дясната му страна.
Детектив Флин наближаваше петдесетте, бе закръглен, средно висок, с приятно лице. Приличаше на ирландски свещеник или на ирландски актьор. И все пак в него имаше нещо, което вдъхваше доверие, и Слоун предположи, че вероятно това е причината да го извикат за тази работа.
Анди Кейгъл беше съвсем различен. Наближаваше тридесетте, беше висок, слаб, с продълговато лице, носеше очила с дебели лещи, които постоянно побутваше на носа си. Той правеше всичко със съзнателна несръчност. Три пъти се извини на Слоун за това, че я притеснява с въпросите си как се казва, къде живее и къде е била същата нощ. Изглеждаше като сдържан и наивен хлапак, който по-скоро би се извинил, отколкото да изрази несъгласие и който трудно би разпознал лъжата. Тя предполагаше, че той е в действителност по-опасният и проницателният от двамата детективи.
Тъй като Пол я бе инструктирал да се придържа към измислената им история, половината от това, което каза на Кейгъл, бе лъжа, но предвид обстоятелствата бе почти без значение, дали е вътрешен декоратор във ваканция, или полицейски детектив, който работи за ФБР. И в двата случая Едит Рейнълдс бе мъртва. Ако Слоун си бе останала у дома, тя можеше все още да е жива. Единствената нищожна утеха, която я крепеше, бе, че прабаба й не е страдала.