— Не. Проспала съм доста часове и вероятно въздействието на хапчетата просто е преминало.
— Какво направихте, след като станахте?
— Казах ви, излязох на балкона.
— Видяхте ли нещо подозрително?
— Не, нищо.
— Това е било приблизително часът на настъпване на смъртта, а нападателят вероятно е влязъл през прозорец в кабинета. Балконът на спалнята ви не е далеч от мястото.
— Зная, но не видях нищо подозрително.
— Съвсем нищо ли? Дори и нещо, което да ви се е сторило малко необичайно?
— Видях само Ноа, който си тръгваше от… — Тя млъкна и изглеждаше така ужасена, сякаш думите й по някакъв начин го обвиняваха. — Ноа, нямах предвид…
Детектив Кейгъл проговори за пръв път. Със същото колебливо и несигурно изражение той каза:
— Господин Мейтланд, не споменахте, че сте идвали до къщата. Казахте, че сте срещнали госпожица Мейтланд на брега.
На Ноа изглежда не му направи впечатление насоката, която внезапно взе разпитът.
— Тръгнах през поляната и бях на половината път до къщата, когато видях да се разхожда една жена, която можеше да бъде Слоун, така че спрях и почаках, докато се убедя, че наистина е тя. Тогава се върнах на плажа. И това фактически е мястото, където я срещнах.
— Често ли ви се случва да идвате тук късно вечерта, без предварително да сте се обадили?
— Първо позвъних, но никой не ми отговори.
— Към колко часа се обадихте?
— Петнадесет минути преди да реша да дойда. Разговорът се записа на телефонния секретар.
— Това е вярно — намеси се Гари Дишлър. — Нордстрьом си ляга рано, така че аз провеждам всички разговори след девет и половина. Докато се къпех, чух телефонът да звъни, но докато стигна до стаята си, господин Мейтланд бе затворил. Прослушах съобщението, за да се убедя, че не е нещо спешно. Господин Мейтланд бе оставил кратко съобщение за госпожица Рейнълдс. Пошегува се, че знае, че тя си е у дома, и ще дойде да хвърля камъчета по прозореца на балкона й. Използвах интеркома, за да се обадя в стаята на госпожица Рейнълдс, но тя не беше там. Потърсих я и по интеркома в къщата, но тя не отговори. Предположих, че е излязла.
— Направихте ли нещо друго?
— Да, преди да си легна, дезактивирах инфрачервените лъчи, за да не се включат заедно е останалата част от охранителната система. Тя се активира автоматично в полунощ.
— Защо изключихте лъчите?
— За да може, ако госпожица Рейнълдс или господин Мейтланд решат да минат през задния двор след полунощ, да пресекат лъчите, без да включат алармата. Изключително просто е да се дезактивират лъчите, въпреки че когато госпожица Рейнълдс пристигна, трябваше първо да прегледам инструкциите.
— Защо?
— Защото тя има навика да става рано и да тича по плажа, както и да се разхожда късно вечер. Господин Рейнълдс и госпожица Париш не се отдават на подобни дейности.
Слоун винаги бе изпитвала двойнствени чувства към Дишлър, така че се учуди, когато той лоялно защити нея и Ноа. Той, изглежда, бе усетил съмненията на детективите относно телефонното обаждане на Ноа и късните разходки на Слоун по плажа и желаеше да ги изясни.
— Никой не ме е питал, но въпреки това бих могъл също така да потвърдя, че господин Мейтланд не стигна до къщата, защото бях отишъл до прозореца си, за да го отворя. Видях как господин Мейтланд тръгва през моравата, спира и след това се връща към плажа.
— Видяхте ли госпожица Рейнълдс?
— Не. Забелязах, че господин Мейтланд свива на север от имението, а не на юг, където се намира къщата му. След всичко, което знам, предполагам, че госпожица Рейнълдс се е връщала от север, когато той я е видял и е тръгнал в тази посока, за да я пресрещне.
Кейгъл изглеждаше впечатлен и доволен и изрече с извинителен тон:
— Не исках да хвърля подозрения върху госпожица Рейнълдс или господин Мейтланд. Просто исках да зная къде са били всички и след като те са били там, ще имаме предвид местата, докато утре претърсваме къщата и двора за следи. Отскоро съм в управлението. Приемете ме като новак…
Той погледна с извинение всички в стаята, включително и капитан Хоклин, побутна очилата си и се постара да изглежда невидим, когато детектив Флинт продължи:
— Почти приключихме за тази вечер. Господин Ричардсън, казахте, че през деня сте били по работа и сте се върнали към единадесет часа.
— Точно така.
— Позвънили сте на звънеца на портала, говорили сте по интеркома с господин Дишлър и той ви е пуснал вътре.
— Точно така.
— Благодаря ви, господине.
— Така беше — добави Дишлър.
— Благодаря и на вас — весело каза Флин, след което погледна към Слоун. — Госпожице Рейнълдс, имате ли нещо против отново да ми разкажете как сте прекарали края на вечерта? Казахте, че сте вечеряли е жертвата. Какво се случи след това?