Слоун вдигна ръце и разтри слепоочията си.
— След вечеря гледахме телевизия до девет и половина в стаята, в която я намерихте. После реших да се кача горе и да напиша писмо. Госпожа Рейнълдс много харесваше телевизионните игри, особено „Риск“. Вече бях изгледала с нея три от тях и не мислех, че ще мога да понеса още една. Тя ги следеше с голямо внимание и не обичаше да разговаря, освен ако в момента не течеше реклама. Бях седяла с часове и когато се качих горе, реших да изляза да се поразходя, вместо да седна да пиша писмо.
Детектив Флинт, изглежда, проявяваше разбиране и симпатия.
— Надявам се, че не се обвинявате за това, че сте я оставили. Ако не го бяхте сторили, твърде възможно е същият нападател да бе убил и вас.
— Вероятно — отвърна Слоун и изпита ярост срещу чудовището, което бе направило това и срещу себе си, че не е била там, за да го спре. Ако не бе толкова погълната от Ноа, това можеше никога да не се случи. Тя потрепери. Ноа забеляза това и гласът му издаваше раздразнение, когато се обърна към капитана:
— Вече ви бе отговорено на достатъчно въпроси, върху които да работите тази вечер. Оставете тези хора да си починат малко.
За облекчение на Слоун капитанът моментално стана и ги погледна е извинение. Детективите го последваха.
— Прав сте, господин Мейтланд.
Картър незабавно отиде да си ляга, а Париш стана, за да го последва. Тя приличаше на призрак, лицето й бе бледо, а в ръката си стискаше носна кърпичка, но не си бе позволила да даде воля на чувствата си пред непознати. Слоун я изпрати до вратата.
— Ти няма ли да си лягаш? — попита Париш, а гласът й започна да трепери. Явно се страхуваше да остане сама.
— След няколко минути — обеща Слоун. — Първо исках да поговоря с Пол. Искаш ли тази нощ да дойдеш в моята стая? Леглото е широко и…
Сестра й вече кимаше с облекчение и тя силно я прегърна, опитвайки се да й прелее част от своята сила. Когато се обърна, се видя в огледалото, но не осъзна, че изглежда почти толкова изтощена, колкото сестра си. Въпреки това Ноа го бе забелязал и след като Картър излезе от стаята, той престана да се държи като семеен приятел. Без да обръща внимание на Пол, прегърна Слоун.
— Ела у дома с мен. Ще се погрижим за теб. Не оставай тук тази нощ, скъпа — прошепна й.
За пръв път се обръщаше така към нея и това бе толкова трогателно и нежно, че тя се обърка. Бе свикнала да се грижи за хората и едва не се разплака, когато разбра, че Ноа е тук, за да й предложи своята подкрепа.
— Не мога — каза тя. Една сълза се търкулна по бузата й. Той нежно я избърса. Нещастието я бе мобилизирало, а нежността я караше да се отпуска. Имаше опасност да загуби контрол над себе си. — Ще се оправя. — Отдръпна се от него и нетърпеливо избърса очи. Видя, че Пол ги наблюдава и за момент той изглеждаше толкова разгневен, че тя замръзна, след което се съсредоточи върху Ноа. — Ще се оправя, наистина. — Успя да се усмихне и като видя, че той все още се колебае, го хвана за ръка и го изпрати до задната врата.
ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ПЕТА
Както Слоун очакваше, Пол вече се бе качил в стаята си, където можеха да разговарят насаме. Бе оставил вратата леко открехната и тя влезе и затвори. Той стоеше до прозореца с питие в ръка и гледаше как Ноа прекосява моравата на път за вкъщи.
— Беше отвратителна нощ — сърдито каза Пол, като затвори прозореца и се обърна. С изключение на гнева, който бе видяла, когато Ноа си тръгваше, той цяла нощ бе играл ролята на шокиран, благовъзпитан застрахователен агент, но сега видът и гласът му издаваха ярост. — Какво, по дяволите, става между теб и Мейтланд?
Това не бе негова работа, но Слоун бе прекалено объркана, за да се подразни. От друга страна, тя не смяташе, че му дължи някакво обяснение.
— Ти как мислиш? — попита меко и седна срещу него.
— Като имам предвид това, което наблюдавах през последната седмица — саркастично изрече той, — предполагах, че вероятно изживявате кратка авантюра. Но явно е нещо повече от това. Така ли е? Видях малката сцена, която разиграхте, преди той да си тръгне, а също и начина, по който ти го гледаше тази нощ.
— Е, и какво?
Той стисна зъби.
— Как може да си толкова разумна за всичко останало и толкова глупава, когато става въпрос за него? По твоите собствени думи Ноа има цял арсенал на една от лодките си и голямо количество оръжия, събрани на яхтата.
— Хората, които имат яхти, държат оръжия на борда. Той не ги продава, нито е трафикант. Пристанищата не са съвсем безопасни. Ноа защитава живота си, екипажа си и собствеността си.