— Защото е поел риска да влезе през кабинета, така ли?
— Не, защото е пропуснал някои неща, които един професионалист никога не би подминал. Докато ти се опитваше да го проследиш отвън, аз останах вътре с Париш. Диамантеният пръстен, който Едит винаги носеше, липсваше, но извършителят е оставил една много скъпа диамантена брошка и пръстена на другата й ръка. Това е още една причина да не те подозират — защо би си създавала неприятностите да имитираш взлом, да я убиеш и да оставиш скъпоценностите?
Слоун не му отговори и той продължи:
— Между другото, какво те накара да търсиш пред къщата, а не отстрани?
— Тъкмо бяхме минали с Ноа през задния двор, без да видим никого там или на плажа. Знаех, че вероятността да има човек отпред, е минимална, но трябваше да опитам.
Изтощението започваше да я завладява и едва сдържаше сълзите си. Сети се за Едит, която лежеше на канапето. Косата й все още бе идеално фризирана, а роклята покриваше коленете й. Някой бе отнел живота и бижутата й, но дори и мъртва, тя бе запазила достойнството си. Слоун въздъхна и избърса една сълза.
— Не мога да повярвам, че е мъртва.
— Ще го проумееш чак утре — убедено заяви Пол, тъй като много пъти бе наблюдавал подобни ситуации. — Хайде да поспим. Имаме нужда от това.
До този момент Слоун не бе осъзнала колко изтощен изглежда Пол. Бе й казал, че е разсеян, но тя имаше чувството, че в действителност е притеснен. Много притеснен. Обикновено той изглеждаше непоколебим и сигурен в себе си.
— Ще се видим на сутринта — каза тя.
В спалнята Слоун облече една стара тениска, която Сара не бе извадила от куфара й. Като внимаваше да не събуди Париш, тя се пъхна в леглото и моментално потъна в неспокоен сън.
ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ШЕСТА
Денис Флин проведе разговора, който тя очакваше, в десет и половина сутринта. Беше се отпуснал на стола пред компютъра си, докато преглеждаше поредните безсмислени данни, получени в отговор на потърсената от него информация от Регионалния информационен център за организираната престъпност в Нешвил. Вече бе въвел всички имена от списъка с членовете на семейството, приятелите и служителите в имението на Рейнълдс. На бюрото пред него Анди Кейгъл се въртеше на стола си и побутваше очилата на носа си. Бе успял да разговаря и с неразпитаните до този момент прислужници и бе приключил е рапорта си.
— Нещо интересно?
— Нищо — отвърна Флин. — Според центъра домакинството на Рейнълдс се състои изцяло от спазващи закона граждани.
Телефонът на бюрото му иззвъня. Той вдигна слушалката и се стегна, след като разпозна гласа на човека, който му се обаждаше.
— Кажи ми нещо добро — каза той на лейтенанта от групата за разследване, който в момента бе на смяна в къщата на Рейнълдс. — С какво разполагаш?
— Налице е обир, който не е обир.
— Какво имаш предвид?
— Изглежда не липсва нищо, освен един от пръстените на старата дама, но това го знаем от снощи.
Флин сбърчи чело.
— Сигурен ли си?
— Ходихме от стая в стая заедно с домакина, иконома, помощника и Париш Рейнълдс. Никой от тях не забеляза нещо да е повредено или откраднато на друго място освен в кабинета.
— Това ли е всичко?
— Все още оглеждаме, но засега е това.
— Лошо — каза Флин, докато гледаше как капитан Хоклин влиза в кабинета си. — Пресата е обсадила мястото като ято оси и много от тях прииждат дори в момента. От Си Ен Ен са точно пред вратата, от „Инкуайарър“ се опитват да се проврат през прозореца на мъжката тоалетна, а от Ен Би Си търсят къде да паркират. Хоклин вече получи обаждания от майора и трима сенатори, които настояват за незабавен арест. Изобщо не е спал и е малко раздразнителен. Бъди приятел, кажи ми нещо, с което да го залъжа.
— Добре — отвърна лейтенант Файнман, — опитай с това — прозорецът в кабинета е бил счупен отвътре.
— Това го разбрахме още снощи.
— Да, но сега сме сигурни. Освен това проверихме дали е възможно някой да е избягал откъм предната страна на къщата. В лехите с цветя няма отпечатъци от стъпки. Какво научихте от съдебния лекар?
— Не много. Смъртта е настъпила приблизително към десет часа. Предвид начина, по който е проникнал куршумът, става ясно, че е била застреляна от разстояние три стъпки. Седяла е на канапето, а нападателят е бил прав. Това е всичко, което знаем. Поддържай връзка.
Флин затвори и погледна към Кейгъл.
— Нищо не е изчезнало — рече той и усмивката му угасна. — А сега какво?
— Сега преставаме да издирваме злонравния крадец и започваме да търсим някого, който снощи е бил в къщата и е имал мотив за убийство. Проверих съседите от двете страни на имението — имат охранителни системи с инфрачервени лъчи, които са били включени в десет вечерта, така че убиецът не би могъл да прескочи страничната ограда. Не си е тръгнал и от задната страна, защото Мейтланд и Слоун Рейнълдс са щели да го видят, Флин въздъхна.