— Не е прескочил и предната ограда, защото Файнман току-що ми каза, че в лехите няма стъпки.
— Което означава, че е много вероятно снощи нашият човек да е разговарял с нас.
Флин разсеяно се залюля на стола си, след което рязко се облегна напред и взе един молив.
— Добре, да прегледаме списъка с имена за мотиви и средства. Всички са имали възможност да го направят. Почакай, след като вече знаем, че не търсим опитен престъпник, да дадем копие от списъка на Ханк Литъл и той да ги провери в база-данните.
— Позволих си да направя това малко по-рано — отвърна Кейгъл със скромна усмивка.
Достъп до данните имаха само хората, занимаващи се правни въпроси. Той бе безплатен през компютрите на управлението в Палм Бийч и бе на разположение на служителите. За разлика от него достъпът до огромната база-данни в Помпано Бийч струваше един долар на минута за многобройните упълномощени потребители — от застрахователни компании до кредиторски къщи. Полицейските управления в цялата страна използваха тези данни, но когато се включеха в системата, достъпът им бе кодиран, за да не може никой друг да разбере кого проверяват.
— След няколко минути Ханк ще ни залее е информация — пошегува се Кейгъл, като имаше предвид огромното количество данни, които се съдържаха в технологичната база-данни.
— Добре — отвърна Флин, — да си вземем кафе и да започваме със списъка.
Тъй като бе по-младият от двамата, Кейгъл донесе две чаши силно черно кафе и ги остави върху бюрото на колегата си, след което завъртя стола си, за да могат да работят заедно.
— Ако убийството е било умишлено, мисля, че временно можем да оставим настрана домакина, готвача, иконома и пазача — каза Флин.
— Защо? По време на разпитите останах с впечатлението, че възрастната дама е била дяволски заядлива.
Той се подсмихна.
— Ако е била чак толкова лоша, готвачът или някой от останалите щяха да й помогнат да умре много по-рано. Живели са с нея години наред. — Задраска четирите имена. — Слугите, с които разговаря тази сутрин, дадоха ли ти основание да вярваш, че биха рискували да попаднат в затвора?
Кейгъл поклати глава, след което отпи от горещото кафе, докато колегата му задраска още две имена и попита:
— Какво мислиш за Дишлър?
— Не ми се вярва да е той. От няколко години работи при Рейнълдс и ми изглежда лоялен. Веднага потвърди историята на Мейтланд. Мисля, че ще си изгубим времето с него.
— Съгласен съм, но нека да го проверим. А какво е мнението ти за Мейтланд?
— Какъв е мотивът му?
Флин завъртя молива между пръстите си.
— Не го харесвам.
— Тогава защо си губим времето? Да вземем заповед — сухо изрече Кейгъл, а Флин продължи да се мръщи замислено. — Защо не го харесваш?
— Имах си вземане-даване с него преди една година, когато се опитах да разпитам сестра му за едни нейни приятелчета, за които знаехме, че взимат наркотици.
— И?
— Доста е буен. Дяволски арогантен е, а адвокатите му са като глутница добермани. Зная това, защото ги пусна по петите ни след инцидента.
— Тогава да се откажем от заповедта и направо да го хвърлим в затвора — каза Кейгъл с безизразно лице. Колегата му не му обърна внимание.
— Сестра му е истинско зверче. През цялото време ме наричаше Шерлок.
— Нека тогава да хвърлим и нея в затвора. — Когато Флин го погледна, той меко добави: — Хайде да се заемем с някой друг.
— Не остана почти никой — погледна той към списъка. — Париш Рейнълдс?
Кейгъл замислено кимна.
— Възможно е.
— Защо? Дай ми мотив.
— Когато попитах Картър Рейнълдс за завещанието на баба му, той ми каза, че двамата с Париш са единствените наследници.
Флин пресилено се изсмя:
— Да не смяташ, че някой от тях спешно се нуждае от пари?
— Може би Париш се е уморила да чака. Може да е искала да е независима от баща си.
— Но Едит Рейнълдс е била на деветдесет и пет. Не й е оставало много време.
— Зная, но все още не зачерквай Париш от списъка.
— Добре, няма. Какво ще кажеш за застрахователя, Ричардсън?
— Да, точно така — изсумтя Кейгъл. — Идва значи на посещение заедно с приятелката си, която според Рейнълдс не е наследница на нищо и следователно няма какво да спечели от смъртта на Едит Рейнълдс. Не само това, ами го е извършил чрез дистанционно управление, защото според думите на Дишлър се е върнал след единадесет.