Пол с нежелание погледна към жената, за която говореха и която в момента влизаше в къщата.
— Бих я описал като чудо.
Слоун се изправи и прикри усмивката си.
— Това ми е достатъчно.
— За съжаление не вярвам в чудеса — сви рамене той.
Тя пъхна ръце в джобовете си и го погледна.
— Париш е точно като майка ми — приличат на малки върби. Изглеждат крехки и се прекланят пред вятъра, но не можеш да ги прекършиш. Няма да ти го позволят. Те винаги успяват да се съвземат. В началото си мислиш, че са слаби и имат нужда от закрила, и това е истина. Но докато ги закриляш, те те защитават. Майка ми винаги ме е смайвала. Сестра ми е точно като нея.
Пол я погледна, като се чудеше дали трябва да й каже истината и в крайна сметка реши да го направи.
— Грешиш, Слоун — рече. — Не Париш, а ти си такава. Той стана и си тръгна, а тя изумено продължи да гледа след него.
— Господин Ричардсън? — Пол се обърна, като чу гласа на иконома. — Имате спешно обаждане от офиса си.
Пол забърза към стаята си и вдигна телефона. Това бе разговорът, който чакаше, и новините не само бяха добри, но бяха дошли един ден по-рано от очакваното.
— Пол — каза другият агент, като използваше закодирани изрази, за да му предаде новините, че федералният съдия току-що бе подписал заповед за обиск, която позволяваше на ФБР да претърси яхтите на Мейтланд, — съжалявам, че те притесняваме по време на ваканцията ти, но имаме страхотни новини. Клиентът подписа договора. В момента го държа в ръка. Искаш ли да изчакаш до утре сутринта, за да го подпишеш и ти, или да ти го донеса днес?
— Днес, определено днес. Семейство Рейнълдс няма да усетят отсъствието ми, защото в семейството имаше смъртен случай.
— Чух за това, толкова е тъжно. — Мъжът помълча колкото бе необходимо, за да изглежда, че се интересува, след което попита Пол дали иска само ФБР да е включено, когато се качат на лодките същия ден, или да участват и бреговата охрана, и службите, които се занимаваха с контрабанда на алкохол, цигари и оръжие. — Има някои подробности по полицата, които не са ми ясни. Да изключим ли клаузата за пушачи?
— Не, не ги изключвай.
— Ами какво ще кажеш за смърт при инцидент?
— Включи я. Каквото и да се случи, нищо няма да е пропуснато. До колко време ще можеш да приготвиш това?
— Подготвили сме предварително нещата с надеждата, че клиентът ще подпише договора. Ако побързам, всичко ще е готово до час-два.
— Действай тогава. Ще се срещнем на мястото, където трябва да свършим работата, и лично ще те разведа наоколо. Колкото по-рано стане, толкова по-добре.
Пол затвори и въздъхна с облекчение.
ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ОСМА
Вместо да се обади на Ноа, Слоун отиде да го види. Искаше да му каже нещо и не желаеше да го прави по телефона. Кортни бе тръгнала на частно училище в Палм Бийч и Дъглас й отвори вратата, прегърна я окуражаващо и й каза колко много съжалява за Едит.
— Ноа е горе в кабинета си и много ще се зарадва да те види. В момента прилича на животно в клетка, защото нямаше възможност да говори с теб и да разбере как се чувстваш — добави той.
На горния етаж Слоун помаха на госпожа Сноудън, чийто кабинет бе точно до този на Ноа. Той говореше по телефона, когато вдигна очи и видя младата жена на прага.
— Ще ти се обадя по-късно — каза и безцеремонно прекъсна разговора си. Заобиколи бюрото и силно я прегърна. — Толкова се безпокоях за теб. Как се справяш, скъпа?
— Добре — прошепна тя. Бе я нарекъл скъпа и тази мила дума, заедно с нежността в гласа му толкова силно я разчувстваха, че едва се сдържа да не заплаче.
— Ченгетата намериха ли нещо важно?
— Важното е това, че не намериха нищо — отвърна Слоун и неохотно се отдръпна.
Ноа забеляза колко е бледа, а също и израза на преследвано животно във виолетовите й очи.
— Ще ми разкажеш, докато слизаме надолу. Ще накарам Клодин да приготви нещо за ядене. Изглеждаш като призрак. Трябваше да дойдеш тук снощи и да ми позволиш да се погрижим за теб.
Мисълта някой да се грижи за нея бе нова за Слоун и поради емоционалното състояние, в което се намираше, бе също толкова трогателна, колкото и обръщението „скъпа“. Той я прегърна през кръста, докато слизаха по стълбите.
— Имам да говоря е теб насаме — рече тя.
Той кимна и я отведе в гостната — огромно помещение с висок таван, бял мраморен под и големи прозорци, през които се виждаше предната градина, където от фонтан се изливаше вода върху декоративен бронзов рибарски кораб. Къщата на Ноа бе просторна и светла и Слоун я харесваше много повече от тази на Картър.