— Невероятно — каза Флин. — Как мислиш, защо Едит Рейнълдс не е казала на Картър, че е променила завещанието си и е направила Слоун наследница?
— Не зная. Може би е смятала, че ще й се противопостави, че не е негова работа, или пък да не е намерила подходящ случай да му го каже.
— Това няма значение — усмихна се Флин. — Важното е, че Уилсън каза, че Едит го е уверила, че е обсъдила новото завещание със Слоун.
Кейгъл побутна очилата на носа си и кимна доволно.
— Да, и единственият начин Слоун да бъде сигурна, че прабаба й няма да промени решението си, е бил да я отстрани още сега.
Флин кимна.
— Имаме мотив и удобна възможност. Трябва ни оръжието. Да я приберем ли за разпит, за да разберем от нея къде се намира то, или да се обадим на екипа в къщата и да им кажем това, което знаем? Могат да претърсят стаята й.
— Да се опитаме да го намерим, без да я уведомяваме, че се съмняваме в нея.
Флин взе мобилния си телефон, обади се на лейтенант Файнман в къщата на Рейнълдс и го осведоми за развитието на нещата. Готвеше се да затвори, когато на Кейгъл му хрумна нещо.
— Кажи на момчетата да претърсят храстите от северната страна на имението чак до плажа. Мейтланд каза, че същата нощ я е видял да идва от север. Вероятно не е толкова глупава, че да скрие оръжието в куфара си или някъде, където лесно бихме го открили. И да внимават тя да не узнае какво правят. Не искам да премества оръжието.
Флин предаде съобщението заедно с едно предложение:
— Накарайте я да опише отново спомените си за нощта или нещо друго. — Той затвори. — Да вървим да оправим настроението на капитана. Ако открият оръжието навреме, Хоклин ще има възможност да се наконти, преди да се покаже по новините.
Новините около убийството в къщата на Рейнълдс се разпространиха из цялото полицейско управление и предизвикаха истинско въодушевление.
— Чист късмет, момчета — пошегува се сержантът, когато мина покрай тях.
— Поздравления — изрече Ханк, като хвърли върху бюрото на Кейгъл купчина рапорти за предишните заподозрени, извадени от база-данните. — Предполагам, че тези повече не са ви нужни.
Кейгъл прегледа рапортите и извади единствения, който го интересуваше. Зад него Флин вдигна телефона си.
— Веднага идваме. — Той скочи от стола и грабна сакото си. — Открили са оръжието на убийството — обърна се към Кейгъл, — деветмилиметров глок, от който липсва един патрон. Да вървим да вземем заповед за арест.
Кейгъл вече бе станал на крака и обличаше сакото си.
— Къде са го открили?
— Няма да повярваш колко е глупава — каза Флин, като поклати глава, — скрила го е под дюшека. Сякаш никога не бихме се сетили да погледнем там.
ГЛАВА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВА
Слоун беше в трапезарията заедно с Париш и се опитваше да опише събитията от предишната нощ, което й се струваше абсолютна загуба на време, докато сестра й отговаряше на непрекъснатите телефонни обаждания от ужасени близки на семейството. Лейтенант Файнман се разхождаше в коридора и тихо разговаряше с хората си. На предната врата се позвъни и Слоун вдигна поглед, когато Нордстрьом тръгна по коридора, за да отвори. Когато малко по-късно погледна, детективите Кейгъл и Флин влизаха в трапезарията. Тя видя студените, решителни изражения на лицата им и изпусна химикалката от ръката си.
— Слоун Рейнълдс — каза Флин, като я издърпа от стола и я притисна до стената, — арестувана сте за убийството на Едит Рейнълдс. — Изви ръцете зад гърба й и й сложи белезници. — Имате право да мълчите…
— Не! — изкрещя Париш, като се вкопчи в масата и се олюля така, сякаш щеше да припадне. — Не…
— Станала е грешка — извика й Слоун, докато я извеждаха навън. — Станала е грешка. Всичко ще се оправи.
Две патрулни коли чакаха на алеята с включени двигатели и Слоун бе блъсната на задната седалка на едната от тях. Журналистите бяха окупирали улицата и настъпи суматоха, щом осъзнаха, че полицията отвежда човек от къщата. Когато колата мина през портала, към задната седалка, където седеше Слоун, бяха насочени камери. Анди Кейгъл се обърна от предната седалка и я погледна, сякаш беше някакъв вид смъртоносна бактерия.
— Би ли искала да говориш, или предпочиташ да почакаш, докато ти направим досие?
Понечи да им каже, че правят грешка, но премълча. Бе го чувала стотици пъти от всяка виновна отрепка, която водеха в участъка. Минаха покрай къщата на Дъглас и тя видя, че зад портала фонтанът продължава да излива вода върху декоративния кораб. Чудеше се колко време ще мине, преди Ноа да научи новините. Пол бе напуснал къщата по някаква важна работа и каза само, че ще се прибере по-късно. Кейгъл и Флин очевидно не възнамеряваха да я разпитат, преди да й направят досие, така че Пол нямаше да успее да се добере до нея, преди да я прекарат по каналния ред, и това я вбеси. Не желаеше да й взимат отпечатъци и да я фотографират с табелка с номер. Това не беше част от сделката, когато се съгласи да дойде в Палм Бийч. Не можеше да разбере защо така явно не желаеха да я разпитат. Не беше чула въпроса на Кейгъл, затова той повтори: