— Ако не го направите, ще умре.
— Не — каза Ник, — няма да умре.
Есмералда недоверчиво вдигна вежди.
— Той не е човек — обясни Аманда.
Сестра й присви подозрително очи.
— Какво е тогава?
— Той е вампир.
На лицето на Есмералда се изписа гняв и тя избухна:
— Довела си вампир в къщата ми? След случилото се с Табита? Божичко, Аманда, да не си откачила?
— Той няма да те нарани — настоя Аманда.
— Да, бе, как ли пък не! Ще се обадя…
Ник застана между Есмералда и телефона.
— Ако се обадиш на някого, ще изтръгна телефона от стената.
— Момченце — каза Еси с предупредителен тон, — не си въобразявай, че…
— Спрете! — извика Аманда. — Кириан има нужда от помощта ти, Есмералда, и като твоя сестра те моля да ни помогнеш.
— Ама ти…
— Еси, моля те.
Тя видя колебанието в очите на сестра си и предположи какви мисли й минават през главата. От една страна, Есмералда не искаше да помага на омразния безсмъртен; от друга, не можеше да откаже на сестра си.
— Моля те, Ес, никога преди не съм те молила за услуга.
— Не е вярно. Като бяхме в гимназията взе назаем любимия ми пуловер за онзи мач, в който играеше Боби Даниълс.
— Ес!
— Добре де — отстъпи тя, — но ако този тук ухапе някого вкъщи, ще го промуша с кол.
Кириан лежеше неподвижно, докато Есмералда и Аманда свалиха кървавите дрехи от тялото му. Болеше го толкова много, че едва дишаше. Не спираше да си припомня нападението на деймоните и искаше да си отмъсти.
„Оставете го на слънцето“ — отекна в ушите му подигравателният глас на Дезидерий.
Проклетникът щеше да си плати. Кириан лично щеше да се погрижи.
Сърцето на Аманда се сви от мъка при вида на раните върху тялото на Кириан. Ръцете и дланите му бяха надупчени от пироните. Никога в живота си не бе мразила когото и да било, но точно в този момент изпитваше такава ненавист към Дезидерий, че ако беше тук, щеше да го разкъса с голи ръце. Тя остави Кириан само колкото да се обади на родителите си и да провери как е Табита. Докато Еси превързваше Ловеца, Ник крачеше напред-назад в стаята.
— Как искаш да постъпя с Дезидерий? — обърна се той към Кириан.
— Не го доближавай.
— Виж какво ти е причинил.
— Аз съм безсмъртен. Ще оцелея. А ти не би оцелял.
— Да, ако се бяхме забавили още три минути и ти нямаше да оцелееш.
— Ник — предупреди го Аманда. — Не ни помагаш. Той трябва да си почива.
— Съжалявам — каза скуайърът, като прокара нервно ръка през разрошената си тъмнокестенява коса. — Когато съм притеснен, си го изкарвам на околните. Това е защитна реакция.
— Всичко е наред, Ник — обади се Кириан. — Върни се вкъщи и поспи малко.
Стиснал устни, Ник кимна. Той погледна към Аманда.
— Обади ми се, ако имате нужда от нещо, каквото и да е.
— Добре.
Когато Ник си тръгна, Есмералда вече приключваше с превръзките на Кириан.
— Това сигурно боли. Как се случи?
— Постъпих като глупак.
— Добре, глупако — рече Есмералда многозначително. — Трябва да оправим краката ти, а нямам шина.
— Може ли да използвам телефона? — попита Кириан.
Есмералда му го подаде навъсено. Аманда внимателно изми кръвта от лицето му, докато той набираше.
— Как успяваш да мислиш трезво? — попита го тя. — Болката сигурно е непоносима.
— Римляните ме измъчваха повече от месец, Аманда. Това не е нищо, повярвай ми.
И все пак й беше жал за него. Как издържаше? Тя слушаше разговора му с неизвестния събеседник.
— Да, знам. До скоро.
Аманда взе телефона. Кириан затвори очи, за да си почине, а Есмералда я отведе в кухнята.
— Искам обяснение. Защо на дивана ми лежи ранен вампир?
— Той спаси живота ми, просто му връщам услугата.
Есмералда я изгледа ядосано.
— Имаш ли представа как ще реагира Табита, ако някога научи?
— Знам, но не можех да го оставя да умре. Той е добър, Ес.
Есмералда пребледня и се ококори изумено.
— Не, само не тази физиономия.
— Каква физиономия?
— Тази сълзлива физиономия, сякаш гледаш филм с Брендън Фрейзър.
— Моля? — попита обидено Аманда.
— Завъртял ти е ума.
Аманда усети, че се изчервява.
— Манди! Полудя ли?
Тя избягна осъдителния поглед на сестра си, поглеждайки към дивана, където лежеше Кириан.